Направо към съдържанието

Майтнерий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Майтнерий
ХасийМайтнерийДармщатий
Ir

Mt

(Uht)
Периодична система
Общи данни
Име, символ, ZМайтнерий, Mt, 109
Група, период, блок97d
Химическа серияпреходен метал (вероятно)
Електронна конфигурация[Rn] 5f14 6d7 7s2 (вероятно)
e- на енергийно ниво2, 8, 18, 32, 32, 15, 2 (вероятно)
CAS номер54038-01-6
Свойства на атома
Атомна маса[278] u
Атомен радиус128  pm (вероятно)
Ковалентен радиус129 pm (вероятно)
Оксид9, 8, 6, 4, 3, 1 (вероятни)
Йонизационна енергияI: 800,8 kJ/mol
II: 1823,6 kJ/mol
III: 2904,2 kJ/mol
IV: 3859,4 kJ/mol
(вероятни)
Физични свойства
Агрегатно състояниетвърдо вещество (вероятно)
Кристална структура
(вероятно)
кубична стенноцентрирана
Плътност37400 kg/m3 (вероятно)
История
Наименуванна Лиза Майтнер, австрийска физичка
ОткритиеЦентър за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1982 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
274Mt синт. 0,44 сек. α 270Bh
276Mt синт. 0,72 мин. α 272Bh
278Mt синт. 8 сек. α 274Bh

Майтнерият (в миналото известен като ека-иридий или унилений) е химичен елемент от периодичната таблица с означение Mt и атомен номер 109. Това е синтетичен елемент, чийто най-стабилен изотоп е 278Mt, с период на полуразпад от 8 секунди.[1]

Майтнерият е синтезиран за първи път на 29 август 1982 г. от немски изследователски екип, ръководен от Петер Армбрустер и Готфрид Мюнценберг, в института за изследване на тежки йони (GSI) в Дармщат. Елементът е получен при бомбардиране на мишена от бисмут-209 с ядра на желязо-58. През 1992 г. физиците кръстили новия елемент майтнерий – в чест на Лиза Майтнер.[2]

  1. Sonzogni, Alejandro. Interactive Chart of Nuclides // Brookhaven National Laboratory. Архивиран от оригинала на 2018-03-07. Посетен на 6 март 2018. (на английски)
  2. Meitnerium // Encyclopaedia Britannica. Посетен на 6 март 2018. (на английски)