Лоле Монтоя
| Лоле Монтоя Lole Montoya | |
 Долорес Монтоя през 1979 г. | |
| Родена | Долорес Монтоя Родригес
|
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Lole, Lole Montoya |
| Стил | фламенко |
| Инструменти | вокал |
| Участник в | Lole y Manuel |
| Семейство | |
| Баща | Хуан Монтоя |
| Майка | Антония ла Негра (1936 – 2018) |
| Съпруг | Мануел Молина Хименес (до 1993 г.) |
| Деца | Алба Молина (р. 1978) |
| Уебсайт | |
Долорес Монтоя Родригес, по-известна като Лоле Монтоя (на испански: Lole Montoya), е испанска певица, танцьорка и композиторка от цигански произход. В продължение на повече от 20 години изпълнява романтичния дует „Лоле и Мануел“ заедно със своя любим, китариста и певец Мануел Молина Хименес. През 2022 г. тя е наградена със златен медал за заслуги в изящните изкуства, присъден от Министерство на културата на Испания.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 26 април 1954 г. в град Севиля, Испания, в циганско семейство в квартал „Триана“. Баща ѝ Хуан Монтоя е танцьор, а майка ѝ Антония Родригес (с псевдонима La Negra) е певица и танцьорка по професия.[2]
Въпреки че умее да пее, тя също решава от много ранна възраст да учи фламенко танци, като взима участие във фламенко таблаос Las Brujas в Мадрид и Los Gallos в Севиля, където споделя сцената с Перла де Кадис и Камарон де ла Исла.[3]
През 1972 г. създава дуото „Лоле и Мануел“ със своя любим Мануел Молина Хименес. Двамата правят множество записи в продължение на повече от две десетилетия, включително Lole y Manuel, Nuevo Día, Pasaje del Agua, Romero Verde, Alba con Joy и Casta.[3]
Както в своите текстове, така и в публичните си изявления дуото защитава циганската култура, заедно с Раймундо Амадор (от Pata Negra), Алваро Джеро (от Dulce Venganza) и Маноло Маринели (от Alameda).[4]
През 1978 г. ражда единствената си дъщеря – Алба Молина, която също става певица.[5]
През 1989 г. вече изпълнява соло и е придружена от оркестъра на El Hilal, като изнася рецитал в град Рабат по изричната покана на краля на Мароко – Хасан II. Солото на Лоле е записано като Liberado, Ni el oro ni la plata и Metáfora, като заглавието на една от песните е включено в това произведение, чийто автор е Алехандро Санс.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Real Decreto 1083/2022, de 27 de diciembre, por el que se concede la Medalla al Mérito en las Bellas Artes, en su categoría de oro, a las personas y entidades que se relacionan. // boe.es. Посетен на 11 април 2024. (на испански)
- ↑ Soleá Morente y Lole Montoya, la leyenda y el futuro del flamenco // mujerhoy.com, 26 август 2018. Посетен на 11 април 2024. (на испански)
- ↑ а б Lole Montoya, Músico / cantante // tomaticket.es. Посетен на 11 април 2024. (на испански)
- ↑ Cinco Medallas de Oro al Mérito de las Bellas Artes para entidades y artistas del flamenco // zocoflamenco.com. Посетен на 11 април 2024. (на испански)
- ↑ Alba Molina, la hija que regala flamenco // lavanguardia.com, 19 март 2016. Посетен на 11 април 2024. (на испански)
- ↑ Lole Montoya. Crítica Una brevísima eternidad // diariodesevilla.es, 22 декември 2023. Посетен на 11 април 2024. (на испански)
|
