Направо към съдържанието

Ликия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ликия
Антични селища в Ликия
Антични селища в Ликия
Ликия в Общомедия

Ликия (на латински: Lycia) е древна територия в югозападна Мала Азия. На запад Ликия граничила с Кария, границата минавала по река Аксон (Kirten Dere). На север е граничила с Писидия и Фригия, на изток с Памфилия. Населението се е наричало ликийци.

През 334 пр.н.е. територията е завладяна от Александър Велики. През 43 г. император Клавдий я прави римска провинция. През 74 г. Веспасиан основава от нея двойната провинция Ликия и Памфилия.

От тук произлиза Свети Николай, роден между 270 и 286 г. в град Патара и през 330 г. владика на Мира, където умира на 6 декември 326, 345, 351 или 365 г.

Столица на Ликия е Ксантос. Руините му илюстрират ликийските традиции и елинистическите влияния, особено в погребалното изкуство. Надгробните паметници са изключително съществени за разбиране на историята на ликийците и техния език. Наблизо се намира и елинистическият храм Летоон на богинята Лето, жена на Зевс и майка на Артемида.

Погребална култура

[редактиране | редактиране на кода]

За погребалните ритуали на ликийската цивилизация научаваме от запазените и до днес над 1000 гробници изсечени в скалите. Известни са няколко вида ликийски гробници, като най-древните сред тях са изградени преди около 2500 години (намират се в древния град Мира). Ликийците правели гробниците си на високи места, тъй като вярвали, че магически крилати създания отнасят починалите хора в задгробния живот.[1]

Имало гробници, чиито фасади се изграждали така, че да наподобяват къща, като във вътрешността им имало по няколко помещения. Друг вид гробница, характерна за тази култура се нарича „саркофаг“. И макар това да е обичаен начин за погребение и при други древни народи, гробниците „саркофази“ на ликийците били значително по-големи. Най-рядко срещаните гробници са известни като „стълбове“. Смята се, че този вид гробници са характерни единствено за западните части на Ликийската империя. В тях предимно се полагали хора от високите социални слоеве на обществото. Една от най-известните гробници „стълбове“ е Харпи в ликийската столица Ксантос.[1]