През 1991 – 1992 г. е директор на VI градска обединена болница в София. Назначен е за заместник-министър на здравеопазването в кабинета на Любен Беров, но подава оставка поради несъгласие със здравната политика. По-късно заема същата длъжност в правителствата на Стефан Софиянски и на Иван Костов от февруари 1997 година до 8 март 1999 г. На 8 март 1999 г. е назначен за директор на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). На 21 декември 1999 г. с промените в правителството на Иван Костов е избран за министър на здравеопазването, какъвто остава до края на мандата.