Димитър Кидон
| Димитър Кидон Δημήτριος Κυδώνης | |
| византийски богослов | |
| Роден |
1324 г.
|
|---|---|
| Починал | 1398 г.
|
| Религия | Католическа църква |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
Димитър Кидон (на гръцки: Δημήτριος Κυδώνης, Димитриос Кидонис) е византийски православен богослов, преводач, писател и държавник от XIV век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1324 година.[1] Негов брат е видният теолог Прохор Кидон.[2] Димитър Кидон има хуманистическо образование и е ученик на Нил Кавасила. Заема длъжността месадзон три поредни мандата по времето на трима императора – Йоан VI Кантакузин, Йоан V Палеолог и Мануил II Палеолог. Кидон има изключителен принос за развитието на късновизантийската култура и връзката ѝ с Италианския Ренесанс.[3] Братята Кидонис и Никифор Григора изразяват несъгласие с възгледите на Григорий Палама, повлиян от исихазма.[4] В 1354 се оттегля от държавническия пост и заминава за Италия, където изучава водещите среновековни теолози. Превежда на гръцки език трудовете на Тома Аквински.[5] Под влияние на изследванията си до 1365 година става застъпник на съюза с Рим. В края на XIV век срещу паламизма неуспешно се обявява група от известни византийски томисти (последователи на Тома Аквински и привърженици на сближаването с латинския Запад), начело с братята Димитър и Прохор Кидон. През пролетта на 1365 година Кидон и известният политически деец Йоан Ласкарис Калофер преминават към католицизма.[6] Кидонис изразява схващането, че:
| „ | ...новият Рим (т.е. Цариград, б.н.) трябва да тачи и признава наследството на римляните.[1] | “ |
Кидон също така смята, че съюз с римокатолическия Запад срещу Османската империя е по-добра идея от съюз между православните народи на Балканите.[1]
В 1396 година поради прокатолическите си възгледи е принуден да се оттегли на владения от Венеция Крит, където умира в 1398 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Слова. Философско наследство, колектив, Наука и изкуство, 1987, стр. 39.
- ↑ Известия на Института за литература, том 21, БАН, София, 1972, стр. 12.
- ↑ Попова, Ивайла. Византия – Италия: Аспекти на културните взаимодействия през XIV – XV век, Фабер, 2004, стр. 72.
- ↑ Старобългаристика, том 16, БАН, София, 1992, стр. 92.
- ↑ Коледаров, Петър. Името Македония в историческата география, Наука и изкуство, 1985, стр. 99.
- ↑ Попова, Ивайла. Византия – Италия: Аспекти на културните взаимодействия през XIV – XV век, Фабер, 2004, стр. 74.
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Каприев, Георги. Византийска философия. Второ допълнено издание. София, Изток-Запад, 2011. ISBN 978-954-321-865-3. с. 400 – 403.
- Каприев, Георги. Претенции за универсализъм и съзнателно провинциализиране: Православната и Католическата църкви след 1368 г. // Християнство и култура 2 (25). Фондация Комунитас, 2008. с. 91 – 104. Архивиран от оригинала на 2018-03-11.
|
