Направо към съдържанието

Горна Василица

Вижте пояснителната страница за други значения на Василица.

Горна Василица
България
42.3471° с. ш. 23.851° и. д.
Горна Василица
Софийска област
42.3471° с. ш. 23.851° и. д.
Горна Василица
Общи данни
Население257 души[1] (15 март 2024 г.)
5,42 души/km²
Землище47,44 km²
Надм. височина571 m
Пощ. код2046
Тел. код07142
МПС кодСО
ЕКАТТЕ18561
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Костенец
Йордан Ангелов
(ГЕРБ; 2019)
Горна Василица в Общомедия
Махала на с. Горна Василица
Стара къща от Горна Василица
Дворът на църквата на с. Горна Василица: Св. Йоан Предтеча
Църквата на с. Горна Василица: Св. Йоан Предтеча
Кукери от с. Горна Василица

Горна Василица е село в Западна България. То се намира в Община Костенец, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Горна Василица се намира в планински район между Средна гора и Рила, на 65 километра югоизточно от София и на около 3 км северно от град Костенец.

История[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Василица (Горна и Долна Василица) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Горна Василица, селищното име Василица (Горна и Долна) се извежда от василевс „цар”. По-рано селото е било на местността  Царево падало, където според преданието някои цар (Василий или Самуил) престоял няколко дена преди голямата битка и разгромяването на византийските войски в близката Траянова врата.[1]  


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Горновасилишки манастир „Възнесение Господне“ (Свети Спас) - изграден е през 1883 година от набожен отшелник от селото, Георги Зашев, който прекарва 28 години в манастира[3]. Днес е запазена черквата на манастира, построена през 1908 година. Манастирът се намира до връх Еледжик
  • Манастир „Света Петка“ - построен е през 1885 година. Намира на 150 метра от пътя в посока съседното село Пчелин. През 2016 година е извършен ремонт по инициатива на хора от село Горна Василица[4].
  • Храм „Свети Мина“ с лековито аязмо - храмът се намира в махала „Пердова“. Строителството му започва през 1868 година и продължава до 1881[5].
  • Храм „Свети Йоан Предтеча“ - намира се в махала „Нова“. Това е един от най-старите храмове в региона. Първо е построен параклис през 1846 година, а през 1855 на същото място е изградена днешната черква[5].
  • Параклис „Възнесение Господне“ - построен е през 1996 година, намира се до кметството в махала „Гледжова“[5].

Други[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на празника Сирни Заговезни се провежда кукерски фестивал.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  3. Софийска света митрополия. Горновасилишки манастир „Възнесение Господне“ // Епархийски манастири. 2019-11-11. Посетен на 2024-06-07.
  4. Кузев, Любомир. Ремонт на църквата “Света Петка” край град Костенец // Сайт на Софийска епархия. 2019-02-05. Посетен на 2024-06-07.
  5. а б в Община Костенец. Храмове в община Костенец // Посетен на 2024-06-07.