Владимир Робев
| Владимир Робев | |
| български дипломат | |
 | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | 1971 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Женевски университет |
| Владимир Робев в Общомедия | |
Владимир Николов Робев е български просветен деец и дипломат.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Владимир Робев е роден в 1879 година в Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на видния възрожденец Никола Робев. Учи в битолската прогимназия. Изпратен е заедно със Симеон Радев като способни ученици в Отоманския императорски лицей в Цариград Мектеб-и-Султание. В 1895 година на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Радев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев.[1] В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Робев, членуват Никола Милев, Симеон Радев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.[2]
След като завършва лицея в Цариград, Робев заедно с Радев заминава да учи право в Женевския университет. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. По-късно помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline).[3][4]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение като детектив в 1-ва рота на 11-та Серска дружина. Награден е с орден „Св. Александър“ VI степен.[5]
По-късно минава на дипломатическа служба. В 1914 година е управляващ българската легация в Берлин.[6] Представител на България е в Смесената българо-гръцка комисия за бежанците.[7] Управляващ Българската легация в Полша (1925 – 1926) и пълномощен министър на България в Полша (1926 – 1933).[8] След това е пълномощен министър в Румъния.[9]
Почива в София в 1971 година.[10]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Стефан Робев (1750 - 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1785 - 1861) | Анастас Робев (1789 - 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1818 - 1900) | Наум Робев (1833 - 1863) | Евтим Робев (1835 - 1863) | Стефан Робев (1842 - 1880) | Димитър Робев (1822 - 1880) | Никола Робев (1831 - 1906) | Мария Радева (1858 - ?) | Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? — около 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев | Неизвестна | Ангел Робев (1868 - 1948) | Иван Робев (1853 - 1908) | Константин Робев (1871 - 1946) | Антон Робев (1875 - 1947) | Владимир Робев (1879 - 1971) | Виктория Христович | Михаил Христович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Алексиев (1892 - 1975) | Хариклия Алексиева | Константин Робев (1901 - ?) | Теодосий Робев (1903 - 1996) | Димитър Робев (1890 - 1907) | Константин Робев (1897 - 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Спомени на Симеон Радев, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 251.
- ↑ Спомени на Симеон Радев, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 253.
- ↑ Литературна мисъл, 2 – 4, БАН, 1991, стр. 102, 104.
- ↑ Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев: живот и дело: Сборник, Том 2, Анико, 2007, стр. 687.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 596.
- ↑ Марков, Георги. Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, София, 1995, стр. 24.
- ↑ Димитров, Георги Великов. Малцинствено-бежанският въпрос в българо-гръцките отоношения: 1919 – 1939 г., Издателство „Климент Охридски“, София, 1982, стр. 253.
- ↑ Българо-полски отношения, 1918 – 1944: документи и материали, том 1, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 162.
- ↑ Българите в Румъния. ХVII-ХХ в: Документи и материали, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, София, 1994, стр. 301.
- ↑ Парцел 90 // София помни. Посетен на 15 април 2018.
| ||||||||||
- Български просветни дейци от Македония
- Български дипломати от Македония
- Родени в Битоля
- Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОК
- Посланици на България в Румъния
- Посланици на България в Полша
- Български журналисти от Македония
- Робеви
- Български юристи от Македония
- Възпитаници на Женевския университет
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Възпитаници на Галатасарайския лицей
- Македоно-одрински опълченци
- Носители на орден „Свети Александър“