Бой при Ески Арнаутлар
Бой при Ески Арнаутлар | |||
Руско-турска война (1828-1829) | |||
Карта на боя при Ески Арнаутлар (Военная энциклопедия Сытина (Санкт-Петербург, 1911 – 1915) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 5 май 1829 г. | ||
Място | Ески Арнаутлар, Османска империя (дн. с. Староселец, България) | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
|
Боят при Ески Арнаутлар (днешното село Староселец) се състои на 5 май 1829 година, по време на поредната Руско-турска война.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
В предходната 1828 година руските войски превземат Добруджа и Варна. С наближаването на зимата по-голямата част от тях се изтегля на север от Дунав.[1] На юг от реката, срещу османските групировки в Силистра и Шумен, презимуват относително малочислени сили (15 000 бойци начело с генерал Логгин Рот), пръснати между Провадия, Базарджик и Варна.
Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]
През пролетта на 1829 г. великият везир Решид Мехмед паша предприема настъпление, за да ги разгроми и овладее повторно Варна. На 5 май 15-хилядна османска войска атакува неочаквано позициите пред Ески Арнаутлар. Охраняващият ги 3-хиляден руски отряд е почти обграден до пристигането на подкрепления от Девня (общо 6 000 души), които принуждават атакуващите да се оттеглят. Същия ден се водят боеве и край Провадия, завършили също с турско отстъпление.
Руснаците са разколебани, няколко техни батальона са разстроени (губят над 1 000 войници и 4 оръдия), но Решид паша не се решава да продължи натиска и на следващия ден се изтегля към Шумен.[2][3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Андрианов, П. М. „Русско-турецкая война 1828 – 1829 гг.“ Във: „История русской армии, 1812 – 1864 гг.“ Санкт Петербург, „Полигон“, 2003. Стр. 415 – 416
- ↑ Андрианов, стр. 420 – 422
- ↑ Леер, Генрих. Энциклопедия военныхъ и морскихъ наукъ. Том VIII. Санкт Петербург, Типография В. Безобразова, 1897. Стр. 430