Берлински сборник
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/54/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA.png/220px-%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA.png)
Берлинският сборник е среднобългарски ръкопис от края на 13 век – началото на 14 век.
Име смесено съдържание, като преобладават апокрифите и белетристиката.
Ръкописът се съхранява в Берлинската държавна библиотека под № 48, откъдето и името му. Открит и публикуван е от Вук Караджич в препис на пергамент в 135 листа четвъртина, след което Ватрослав Ягич открива друг препис, който днес се съхранява в Публичната библиотека на Петербург (Руска национална библиотека) в сбирката на Александър Хилфердинг под № 42 - в препис от 17 век.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Старобългарска литература, стр. 63-64, Енциклопедичен речник, изд. „Абагар“, 2003 г.; ISBN 954-427-532-0
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- БЕРЛИНСКИЙ СБОРНИК
- www.doiserbia.nb.rs/ft.aspx?id=0584-98880946365M „Низовата“ книжнина през 13 век.