Направо към съдържанието

Анхела Валвей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анхела Валвей
Ángela Vallvey
Анхела Валвей, 2008 г.
Анхела Валвей, 2008 г.
Родена1964 г. (60 г.)
Професияписател, поет, журналист
Националност Испания
Активен период1995 -
Жанрдрама, детска литература, лирика, документалистика
Известни творби„Торта с бадеми и любов”
Уебсайтangelavallvey.com
Анхела Валвей в Общомедия

Анхела Валвей (на испански: Ángela Vallvey) е испанска журналистка и писателка на произведения в жанра социална драма, лирика, любовен роман, детска литература, публицистика и документалистика, носителка на наградата „Надал“.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Анхела Валвей е родена през 1964 г. в Сан Лоренцо де Калатрава, провинция Сиудад Реал, Испания.[1] Завършва съвременна история в университета в Гранада и получава докторска степен по право от университета в Херона. Следва също така философия и антропология.[3] Живяла е в различни испански градове, както и във Франция и Швейцария.

След дипломирането си работи като журналист и е редовен сътрудник на испански, латиноамерикански и италиански вестници. За дейността си получава наградата за журналистика „Хулио Камба“ за статията „Самотата“ в испанския всекидневник La Razón. През 2007 г. публикува в същия вестник своята хипотеза за моралното превъзходство на левицата, идея, която оказа голямо влияние върху испанската политическа и идеологическа сцена, и за журналисти и автори. Сътрудничи и на радио и телевизионни програми.[3]

Пише поезия от ранна възраст. Кариерата ѝ започва през 1995 г. като писател на литература за деца и юноши с книгата „Кипел и електронният поглед“. През 1998 г. е издаден първият ѝ сборник с поезия „Размерът на Вселената“, който получава награда за поезия. През 1999 г. е издаден първият ѝ роман „На лов за последния див човек“.[3] За романа си „Състояния на дефицит“ от 2002 г. получава наградата „Надал“, а романът ѝ „Смърт сред поетите“ от 2008 г. е финалист за престижната испанска литературна награда „Планета“.[1][2]

Книгите ѝ отразяват загрижеността ѝ за актуални проблеми като храната, насилието и редките болести, икономическата рецесия, любовта като изкупление, и вярата във възможността за постигане на щастие чрез книги и четене. Произведенията на писателката са преведени на 20 езика по света.[2]

Анхела Валвей живее в Мадрид.[5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • A la caza del último hombre salvaje (1999)[1][2]
  • Vías de extinción (2000)[4]
  • Extraños en el paraíso (2001)
  • Los estados carenciales (2002) – награда „Надал“[3]
  • No lo llames amor (2004)
  • La ciudad del diablo (2005)
  • Todas las muñecas son carnívoras (2006)
  • Muerte entre poetas (2008)
  • El hombre del corazón negro (2011)
  • Y entonces sucedió algo maravilloso (2013)
  • Mientras los demás bailan (2014)
  • Tarta de almendras con amor (2017)
    Торта с бадеми и любов, изд.: ИК „ЕРА“, София (2017), прев. Радослава Георгиева
  • Cuentos clásicos feministas (2018)
  • El alma de las bestias (2021)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • El tamaño del universo (1998) – награда за поезия „Хаен“[1][2]
  • Nacida en cautividad (2006) – награда „Атенео“ на Севиля[4]
  • La velocidad del mundo (2012)
  • Epidemia de fuego (2017) – награда за поезия „Баркарола“

Детско-юношеска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kippel y la mirada electrónica (1995)[1][2]
  • Vida sentimental de Bugs Bunny (1997)
  • Donde todos somos John Wayne (2002)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • El viaje de una hoja de lechuga (2007) – литературна награда „Ланес де Виахес“
  • El arte de amar la vida (2015)
  • Amantes poderosas de la historia (2016)[4]
  • Breve historia de las españolas (2019)
  • Ateísmo ideológico (2021)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ángela Vallvey в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​