Направо към съдържанието

Лечебна дилянка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Valeriana officinalis)
Лечебна дилянка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Лугачкоцветни (Dipsacales)
семейство:Бъзови (Caprifoliaceae)
род:Дилянка (Valeriana)
вид:Лечебна дилянка (V. officinalis)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Лечебна дилянка в Общомедия
[ редактиране ]

Лечебна дилянка (Valeriana officinalis), още известно като валериана, е вид тревисто растение от семейство Дилянкови (Valerianaceae).

Общ изглед

Многогодишно тревисто растение с вертикално късо коренище. Подземните части са със силна характерна миризма. През първата година се образува листна розетка, а през втората и следващите – единични или по няколко цветоносни стъбла, които са кухи, цилиндрични, надлъжно набраздени, покрити с власинки или голи, високи 100 – 120 cm. Стъблените листа са срещуположни, нечифтоперести, с елиптични, ланцетни или линейни дялове, които са целокрайни или назъбени. Цветовете са събрани в многоцветни сложни щитовидни съцветия по върховете на стъблото и разклоненията му. Чашката е с 5 (до 15) слабо изразени зъбчета; венчето е 5-листно, бледорозово до бяло, тръбесто; тичинките са 3. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти през май-юни, плодоноси през юни-юли. Расте по влажни и сухи ливади, край брегове на реки и потоци, канавки, сипеи, в храсталаци и просветлени гори – до 1700 m надморска височина из цялата страна.[1]

Валерианата се използва като лечебно растение още от древни времена, най-ранни данни за което има от Древна Гърция и Рим. Хипократ пръв описва нейните свойства, а Гален по-късно започва да я предписва като лек срещу безсъние. В средновековна Швеция често бива слагана в сватбените дрехите на младоженеца, за да отблъсква „завистта“ на елфите.[2] През шестнайсети век анабаптистът реформатор Пилграм Марпек предписва чай от дилянка на болна жена.[3]

Биологично активни вещества

[редактиране | редактиране на кода]
Сложно щитовидно съцветие
Нарязано коренище от валериана (Valerianae radix)

Съдържа етерично масло (0,5 – 2 %) съдържащо свободни и естерно свързани монотерпени и сесквитерпени, също естери на алкохолите борнеол, миртенол, и p-цимол с мравчена, оцетна, маслена и изовалерианова киселина. От естерите най-голямо е количеството на борнилизовалерианат. Съдържат се още валепотриати (0,5 – 1,2 %) - валтрат, изовалтрат, дихидровалтрат и др.; двупръстенни сесквитерпени – валеренова, ацетоксивалеренова киселина и балдринал; алкалоиди от монотерпенов тип (0,01 – 0,05 %) - актинидин.[1]

Употребяват се подземните органи на растението. Дрогата включва яйцевидно цилиндрично сиво-кафяво коренище с многобройни дълги сиво-кафяви корени, дебели 1 – 3 mm. Има силна характерна миризма и леко горчив вкус. Събира се през октомври-ноември.[1]

Механизъм на действие

[редактиране | редактиране на кода]

Поради историческата употреба на дилянката като седативно, антиконвулсантно, противомигренозно и обезболяващо, повечето научни изследвания биват провеждани в посока на взаимодействието на валериановите съставки с ГАМК-ергичните рецептори в централната нервна сиситема. Тези изследвания обаче остават неубедителни и изискват независимо потвърждение. Механизмът на действие на екстракта от валериана като цяло, а и в частност като слаб седатив, остава неизвестен. Биологично активните вещества в екстракта показват известен афинитет към ГАМКА рецепторите, които представляват основна мишена на лекарства от класа на бензодиазепините.[4][5]

Дилянката също съдържа изовалтрат, който представлява обратен агонист на А1 аденозиновите рецептори.[6] Най-вероятно това действие не допринася за седативния ефект на растението, който би бил проявен по-скоро от агонист отколкото от обратен агонист, в точно това определено свързващо място.

Действие и приложение

[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че валерианата успокоява централната нервна система, подобрява съня, действа противогърчово, спазмолитично.[1]

Според други автори, въпреки че валерианата е утвърдено средство в народната медицина, използвано за лечение на безсъние, няма убедителни доказателства за нейната ефективност за тази цел.[7] Валерианата не помага при синдрома на неспокойните крака[8] или при тревога. [9] Доказателствата за ефективността и безопасността на валерианата при тревожни разстройства са недостатъчни.[10]

Традиционно валерианата се прилага при неврози, повишена възбудимост на нервната система, безсъние, хистерия, климактерични нервни смущения, начална хипертония, при спазми на стомашно-чревния тракт и на жлъчните пътища.[1]

Европейската агенция по лекарствени средства (EMA) е одобрило здравни изисквания (Health claim), съгласно които валерианата може се използва като традиционно билково лекарство, за облекчаване на леко нервно напрежения и помощ при заспиване; EMA заявява, че, въпреки недостатъчните клинични изследвания, нейната ефективност под формата на изсушен екстракт се счита за вероятна.[11]

Макар че е изпитано и обичайно безвредно средство, приложението на валерианата изисква внимание при свръхчувствителни индивиди. При продължителна ѝ употреба или предозиране могат да се получат признаци като замайване, сънливост, храносмилателни смущения и увеличаване на кръвосъсирването.[12]

  • Необикновено свойство на валерианата е, че етеричното масло от коренището ѝ съдържа веществото актинидин, което действа по необичаен начин на домашните и на другите котки. Това вероятно е поради сходството на актинидина с веществото 3-меркапто-3-метилбутан-1-ол, което се съдържа в котешката урина.
  • Аминокиселината валин е кръстена на името на това растение.
  1. а б в г д „Специализирана енциклопедия на лечебните растения“, Стефан Николов и кол., изд. „Труд“, София, 2007, ISBN 954-8104-14-8
  2. Thorpe, Benjamin; Northern Mythology, Vol. 2, pp. 64 – 65
  3. Torsten Bergsten. Two Letters by Pilgram Marpeck // Mennonite Quarterly Review 32. 1958. с. 200.
  4. Holzl J, Godau P. Receptor binding studies with Valeriana officinalis on the benzodiazepine receptor // Planta Medica 55 (7). 1989. DOI:10.1055/s-2006-962221. с. 642.
  5. Mennini T. In vitro study in the interaction of extracts and pure compounds from Valerian officinalis roots with GABA, benzodiazepine and barbiturate receptors // Fitoterapia 64. 1993. с. 291 – 300.
  6. Lacher, Svenja K. и др. Interaction of valerian extracts of different polarity with adenosine receptors: Identification of isovaltrate as an inverse agonist at A1 receptors // Biochemical Pharmacology 73 (2). 2007. DOI:10.1016/j.bcp.2006.09.029. с. 248 – 58.
  7. Herbal medicine for insomnia: A systematic review and meta-analysis // Sleep Med Rev 24. 2015. DOI:10.1016/j.smrv.2014.12.003. с. 1–12.
  8. Alternative treatment of restless legs syndrome: an overview of the evidence for mind-body interventions, lifestyle interventions, and neutraceuticals // Sleep Med. 17. 2016. DOI:10.1016/j.sleep.2015.09.009. с. 99–105.
  9. Valerian for anxiety disorders // Cochrane Database Syst Rev (4). 2006. DOI:10.1002/14651858.CD004515.pub2. с. CD004515.
  10. Miyasaka, Lincoln Sakiara и др. Valerian for anxiety disorders // The Cochrane Database of Systematic Reviews (4). 2006-10-18. DOI:10.1002/14651858.cd004515.pub2. с. CD004515.
  11. European Medicines Agency - Find medicine - Valerianae radix // Архивиран от оригинала на 2016-08-17. Посетен на 2020-11-30.
  12. Билкова енциклопедия