Забулена сова

	Забулена сова
	Tyto alba alba
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Совоподобни (Strigiformes)
семейство:	Забулени сови (Tytonidae)
род:	Същински забулени сови (Tyto)
вид:	Забулена сова (T. alba)
	Научно наименование
	Tyto alba (Scopoli, 1769)
	Разпространение
	Забулена сова в Общомедия
	[ редактиране ]

Забулената сова (Tyto alba) е средно голяма нощна граблива птица, срещаща се и в България. Оперението ѝ е много фино, в пастелени цветове, с бяло було. Няма изразен полов диморфизъм.

Разпространение

Широко разпространена по всички континенти със сравнително ниска плътност на популацията. На много места числеността ѝ е станала критично ниска в последните години, но на други се забелязва стабилизация или дори леко увеличаване.

Начин на живот и хранене

Хищна птица, ловува нощем, след като напълно се стъмни. Ловните ѝ територии включват открити пространства като пасища, ливади, а и урбанизирани територии около постройки, складови помещения, градини и др. Има отличен слух, който ѝ помага да открива плячката си дори под снежна или листна покривка. Храни се с дребни бозайници като гризачи, насекомоядни и др.; влечуги; земноводни; птици; едри насекоми и други безгръбначни.^[3]^[4]^[5]

Размножаване

Гнезди често в изоставени постройки. Размножителният период започва в началото на март. Яйцата са чисто бели и сферични.

Допълнителни сведения

Интересен факт е асиметричното разположение на слуховите ѝ отвори в черепа, което ѝ помага в по-доброто локализиране на звуците в тъмнина. Когато птицата ловува нощем, тя може да се види, но не и да се чуе. Тя лети много тихо, което ѝ помага да не изплаши плячката си.

Има различия в оперението на възрастните и младите идивиди. Възрастните от подвида T. a. guttata отгоре са сивопепеляви с ръждавокафяви и черни петна, а отдолу – жълто-кафяви с многобройни кафяви петънца. Младите отгоре са по-сивкави, а отдолу жълтеникави. През втората година те спират да се различават от възрастните и навлизат в полова зрялост. Подвидът T. a. alba е по-светъл, отдолу бял с единични кафяви петънца.

В България е изключително рядък вид, поставен под защитата на Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червената книга на Република България, том 2.

Източници

↑ Tyto alba (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Забулена сова. Посетен на 19 февруари 2012
↑ Miltschev, B., Z. Boev, V. Georgiev, 2004. Die Nahrung der Schleiereule (Tyto alba) in Südost-Bulgarien. – Egretta, 47/1: 66 – 77
↑ Milchev, В., Z. Boev, N. Kodjabashev 2006. Breeding Distribution and Diet composition of the Barn Owl (Tyto alba (Scopoli, 1769)) (Aves: Strigiformes) in the North-Western Upper Thracian Plane (Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 58 (1): 83 – 92
↑ Milchev, B., Z. Boev, V. Georgiev 2006. Birds in the Diet of Barn Owl Tyto alba in SE Bulgaria. – Acrocephalus, 27 (128-129): 271 – 275

Симеонов, Симеон. Совите – наши тайнствени приятели. БАН, София, 1988

[1] Tyto alba (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Забулена сова. Посетен на 19 февруари 2012

[3] Miltschev, B., Z. Boev, V. Georgiev, 2004. Die Nahrung der Schleiereule (Tyto alba) in Südost-Bulgarien. – Egretta, 47/1: 66 – 77

[4] Milchev, В., Z. Boev, N. Kodjabashev 2006. Breeding Distribution and Diet composition of the Barn Owl (Tyto alba (Scopoli, 1769)) (Aves: Strigiformes) in the North-Western Upper Thracian Plane (Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 58 (1): 83 – 92

[5] Milchev, B., Z. Boev, V. Georgiev 2006. Birds in the Diet of Barn Owl Tyto alba in SE Bulgaria. – Acrocephalus, 27 (128-129): 271 – 275

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]