Бабини зъби
| Бабини зъби | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
| Бабини зъби в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Бабини зъби (Tribulus terrestris, трабузан, тръбозан) е едногодишно тревисто растение. От основата на корена излизат многобройни тънки, пълзящи, дълги до 80 cm стъбла. Листата са чифтоперести, срещуположни, с елипсовидна форма. Цветчетата са сравнително дребни, лимоненожълто оцветени, разположени поединично в пазвите на листата. Плодът е покрит с шипове. След узряването си се разпада на 5 орехчета, също покрити с шипчета. Стръковете и листата са окосмени с белезникави власинки.
Разпространено е по песъчливи и каменливи места, край пътищата и като плевел в лозята и окопните култури. Растението е топлолюбиво и компактни находища се срещат в Южна България и по Черноморието.
Употребяема част за лечебни цели
[редактиране | редактиране на кода]Надземната част на растението – стръкове и цели растения.
Време и начин на бране и заготовка на лекарството
[редактиране | редактиране на кода]Отрязват се надземните части на растението през месеците юли, август и септември, по време на цъфтежа и преди разпукването на плодовете. Суровината се почиства от органични и минерални примеси и се суши в проветриви помещения.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tribulus terrestris (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ „Целебната сила на билките“. София, Милениум, 2009. ISBN 978-954-515-044-9. с. 22.