Ивичест медовец
Ивичест медовец | ||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
Gervais & Verreaux, 1842 | ||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
Ивичест медовец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ивичестите медовци (Tarsipes rostratus), известни и като медени посуми или посуми медоеди, са вид дребни бозайници, единствен представител на семейство Tarsipedidae от разред Двурезцови торбести (Diprotodontia).
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Разпространени са в храстовите и гористи савани в югозападния ъгъл на щата Западна Австралия. Макар че ареалът е ограничен, видът е широко разпространен в него.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Достигат 6,5 до 9 сантиметра дължина, масата на мъжките е 7 до 11 грама, а на женските – 8 до 16 грама.
Поведение
[редактиране | редактиране на кода]Активни са през нощта и са сред малкото бозайници, които се хранят изцяло с цветен прашец и нектар. Те са важни опрашители на евкалиптовите растения в района и на растения от семейство Протейнови.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Липсва ясно изразена сезонност при ражданията. Особен пик се наблюдава през януари – февруари. При раждането си малките тежат едва 2—6 mg и са едни от най-малките новородени сред бозайниците. Раждат се до 4 малки, които остават в марсупиума до 8 седмици. Към 11 седмица от живота си малките стават напълно независими, а полова зрялост достигат на около 6 месеца.
Тестисите при мъжките съставят около 4,2% от общата маса на тялото. Сперматозоидите са с дължина 0,36 mm. Това са едни от най-дългите сперматозоиди сред бозайниците.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tarsipes rostratus (Gervais & Verreaux, 1842). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
|