Обикновен скорец

	Обикновен скорец
	♂ Обикновен скорец
	♀ Обикновен скорец
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:	Скорецови (Sturnidae)
род:	Скорци (Sturnus)
вид:	Обикновен скорец (S. vulgaris)
	Научно наименование
	Sturnus vulgaris Linnaeus, 1758
	Разпространение
	Обикновен скорец в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновеният скорец (Sturnus vulgaris) е пойна птица от семейство Скорецови, най-широко разпространеният представител на своето семейство.^[2] Среща се и в България.

Физически характеристики

През пролетта и лятото оперението на мъжкия скорец е тъмно, почти черно, с метален блясък и малки бели капковидни петна по върховете на перата. Клюнът му е жълт. През есента и зимата загубва металния блясък, белите петна по гърдите стават по-големи, а клюнът – кафяв. Женската има по-слабо изразен метален блясък. Младите екземпляри са сивокафяви, понякога с бели петна по корема.^[3]
Мъжките са по-гласовити. Гласът му е мелодично цвърчене. Крилете са средно големи, силни и заострени. Лети с бързи и силни махове, полетът е праволинеен, но при нужда високо маневрен. Човката е сравнителни дълга и не много твърда, което му пречи да яде по-твърда храна.

Дължина на тялото 21 см.
Размах на крилете – 38 см.
Тежи около 80 гр.

Разпространение

Обикновеният скорец населява значителна част от Евразия и Северна Африка, аклиматизиран е и в Северна Америка, Австралия, Нова Зеландия и южна Африка. Широко разпространен в България вид, често нанася щети на селскостопанските култури, поради което в миналото е преследван като вредител. Обитава гористи местности, в близост до населени места. Не е рядкост да гнезди по покриви на къщи или дървета в българските села.

Начин на живот и хранене

Обикновено можем да го видим на големи ята от стотици птици, като единствено по време на размножителния период се държи по двойки. С настъпване края на лятото ятата от скорци все повече се окрупняват, а когато времето захладнее отлитат на юг. Всеядна птица, предпочита по-мека храна. Прекарва времето си в търсене на храна, която се състои от дребни безгръбначни, насекоми, червеи и др. и по меки плодове, като грозде, череши, боровинки, малини, къпини и др. Есента се възползва от изобилието на плодове и това в съчетание с навика му да се държи на големи ята го превръща в крайно нежелан вид от занимаващите се със селско стопанство. Несъмнено обаче малко хора знаят, че всъщност ползата е много по-голяма заради унищожаваните от скорците огромни количества гъсеници и други вредители.

Размножаване

Още със завръщането си напролет започва да търси и заема по най-бързия възможен начин всяко подходящо място за гнездене. Предпочита да гнезди в изоставени дупки на кълвачи, но при липса на такива се задоволява с всякакъв вид кухини, пукнатини и дупки, в дървета, скали и къщи. Моногамна птица. Яйцата са 4 – 6 на брой с размери 29x21 мм, белезникави на цвят, напръскани с тъмни петънца. Мътят и двамата родители в продължени на около 2 седмици. Малките се хранят много лакомо с всякакви безгръбначни, които родителите им носят. Това са най-често гъсеници, скакалци и червеи. След като излетят от гнездото малките още известно време са подхранвани от родителите си и се държат в малко семейно ято, което след известно време се присъединява към някое голямо ято от скорци.

Стопанско значение

Въпреки че е считан за вредна птица от занимаващите се с лозарство и други подобни култури, скорецът носи много голяма полза, унищожавайки огромни количества от безгръбначни вредители, които са и основната му храна на територията на България. В годините, когато числеността му е намалявала се е наблюдавало драстично увеличаване на скакалците и гъсениците, които са нанасяли огромни щети на селското стопанство. Това говори за важната му роля в поддържането на екологичното равновесие в България.

Външни препратки

((en)) Информация за обикновения скорец

Бележки

↑ Sturnus vulgaris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Ковшарь, А. Ф. Певчие птицы, Алма-Ата, 1983, с. 146
↑ Проф. Пешев Ц., Симеонов С. Атлас по зоология. София, Издателство Народна просвета, 1974

[1] Sturnus vulgaris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Ковшарь, А. Ф. Певчие птицы, Алма-Ата, 1983, с. 146

[3] Проф. Пешев Ц., Симеонов С. Атлас по зоология. София, Издателство Народна просвета, 1974

[1]

[2]

[3]