Пирински чай

	Пирински чай
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Астериди (asterids)
разред:	Устноцветни (Lamiales)
семейство:	Lamiaceae
род:	Пирински чай (Sideritis)
вид:	Пирински чай (S. scardica)
	Научно наименование
	Sideritis scardica Griseb., 1844
	Пирински чай в Общомедия
	[ редактиране ]

Пиринският чай^[3] (Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение от семейство Устноцветни, достигащо 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като мурсалски, триградски, алиботушки, шарпланински чай. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шар планина, където е намерен и описан от гьотингенския ботаник Аугуст Гризебах.

Включен е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.^[3]

Разпространение

Пиринският чай е балкански ендемит. В България е разпространен в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите, Ржана планина и планината Славянка (Алиботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в Гърция, Северна Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и други магазини на страната. В Гърция и Северна Македония пиринският чай е известен просто като планински чай. Северна Македония е основен производител и износител на билката - снабдява пазарите в Западна Европа и САЩ.

Химичен състав

Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.

Употреба

Използваема част — надземната част, брана по време на цъфтежа — юни-юли.

Действа откашлячно, противовъзпалително и омекчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други.^[4]

Начин на употреба – 3 супени лъжици от билката се варят в 1 литър вода, 3 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.

Източници

↑ Sideritis scardica (Griseb., 1844). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Пирински чай. Посетен на 1 март 2014
↑ ^а ^б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-25.
↑ Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 313-314.

Литература

Билките в България и използването им, Земиздат, 1977, авторски колектив

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Sideritis scardica (Griseb., 1844). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Пирински чай. Посетен на 1 март 2014

[:0-3] а ^б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-25.

[4] Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 313-314.

[1]

[2]

[3]

[4]