Направо към съдържанието

Обикновена шипка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Rosa canina)
Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Шипка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Роза (Rosa)
секция:R. sect. Caninae
вид:Шипка (R. canina)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Шипка в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 m дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4 – 6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1 – 2 cm, месести, пълни с множество мъхести семена.

Разпространена е в по-голямата част на Европа (но без северна и централна Русия и без северната част на Скандинавския полуостров)[1] и в по-умерените части на Югозападна Азия[2] и северозападна Африка. Натурализирана е в части на Северна Америка[3] и в Централна Азия.[4] В България се среща из храсталаци и тревисти склонове, край реки, в равнините и планините до 2000 m надморска височина из цялата страна.[4][5]

Обикновената шипка се използва като присадка за декоративни рози или самата тя се отглежда с декоративна цел. Плодовете се използват за производство на мармалад и на други хранителни производни.[4]

Плодовете са богати на витамин C. Според проучване на растящи в България шипки, съдържанието му в месестата част на плодовете е средно около 510 mg%, като варира спрямо различните местонахождения на растенията в границите 380–660 mg%.[6]

Изчистват се 5 кг шипки от дръжките и черния цвят. Разрязват се на две и се премахват семките. Слагат се да заврат с 4 литра вода, след което се прецеждат през гевгир и сито, за да се премахнат всички люспи. Сместа се оставя да ври около 3 часа с прибавена захар (по избор). Разбърква се периодично, за да не загори. Мармаладът е готов, когато прави път след лъжицата, когато се бърка.

От 5 kg шипки се получават приблизително 2 kg мармалад.

Приготвя се запарка от 1 с.л. сушена шипка в 250 мл вряща вода. След 1 час се прецежда и се пие като чай.

500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4 л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За насочване на ферментацията може да се добави парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да има възможност да диша (примерно отворена дамаджана). Държи се на топло 15 – 20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация, като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на интересно плодово вино.

  1. Kurtto, Arto, Lampinen, Raino, Junikka, Leo. Atlas florae Europaeae, distribution of vascular plants in Europe. 13: Rosaceae (Spiraea to Fragaria, excl. Rubus). Helsinki, Committee for mapping the flora of Europe and Societas Biologica Fennica, 2004. ISBN 978-951-9108-14-8. с. 67–72.
  2. Rosa canina L. // Bean's Trees and Shrubs. International Dendrology Society. Посетен на 8 ноември 2021.
  3. Rosa canina L. // Euro+Med Plantbase. Посетен на 8 ноември 2021.
  4. а б в Димитров, Стоян Г. Rosa // Флора на Народна република България. Т. V. София, БАН, 1973. с. 126–29.
  5. Асьов, Б., Петрова, А. Конспект на висшата флора на България : Хорология и флорни елементи. 4. София, Българска Фондация Биоразнообразие, 2012. с. 349. Архив на оригинала от 2021-10-11 в Wayback Machine.
  6. Димитров, Ст. и др. Върху съдържанието на витамин C в плодовете на някои видове шипки (Rosa) в България // Научни трудове - Висш селскостопански институт „Васил Коларов“ – Пловдив 16 (1). Христо Г. Данов, 1967. с. 183–85. Стойностите са за сурова маса, като при сушена маса, концентрацията е по-висока. Месестата част на плода е използваемата му част и изключва семена, дръжки, космици и тичинки (вж. също стр. 175–81 в същия том).