Рицин
Тази статия е за вида растения. За отровата вижте Рицин (белтък).
| Обикновен рицин | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Обикновен рицин в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Рицинът (Ricinus communis), наричан още кърлеж, е растение от семейство Млечкови, основен представител на рода Рицин, а според немалко автори и единствен[1]. Латинското име Ricinus също означава „кърлеж“ – име, показващо сходството между формата на семената и напил се с кръв кърлеж.
Разпространение и описание
[редактиране | редактиране на кода]Произхожда от Източна Африка, но като техническа култура се сади във всички зони с умерен климат. В тропическите ширини е многогодишно дървовидно растение, а в умерените ширини рядко успява да преживее зимата и се развива като едногодишно тревисто растение[2].
Цялото растение е отровно: съдържа отровния белтък рицин и алкалоида рицинин. Семената му съдържат 45 – 60% рициново масло. Приличат на семената на фасула (въпреки че двете растения са от различни семейства) и ако бъдат объркани и използвани за храна, довеждат до отравяния.
Цялото растение е отровно. Наблюдавано е отравяне на всички селскостопански животни, което протича в много тежка форма като поразява всички органи и системи.
Други отровни за стопанските животни растения са: лютиче, орлова папрат, лупина, синап, див мак, млечка, елда, къклица.
(Източник: учебник по общо животновъдство за техникумите на Г. Кайтазов, И. Диваров, И. Ганчовски, стр. 33.)
Употреба
[редактиране | редактиране на кода]Рицинът е култивиран още от дълбока древност заради извличаното от семената рициново масло, което се използвало за осветление. Семена са намирани в древноегипетски гробове от около 4000 г. пр.н.е. Според информация на Botanical.com, рицинът се споменава от Херодот като „кики“ и посочва произхода му от Египет. Страбон описва приложението на извличаното масло в маслени лампи и мазила, Теофраст и Диоскорид описват растението. Диоскорид също описва процеса за извличане на маслото и неговото приложение като слабително средство. Плиний също описва слабителното действие на рициновото масло.[3]
Медицинското рициново масло е фракция, получавана при студено пресоване на семената. За разрушаване на отровния белтък рицин маслото се обработва с гореща водна пара. Рицинът е химически неустойчив и в резултат на хидролизата се разлага.
Поради разнообразието от цветове на листата му (виолетово-черни, червени, зелени, бронзови и др.), растението се използва като декоративно.
В България до средата на 30-те години на XX век рицинът се използва само с декоративни цели, а след това – и като маслодайна култура, като достига 100 000 декара засети площи до средата на 50-те години.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ University of Melbourne – Multilingual multiscript plant name database, Sorting Ricinus names ((en))
- ↑ The Castor Bean Архив на оригинала от 2006-10-16 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ botanical.com – Castor Oil Plant ((en))
- ↑ Енциклопедия България, том 5 П-Р, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 786
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- W. Arnold (Leissigen – CH) – Ricinus communis – Rizinus, Wunderbaum Архив на оригинала от 2007-10-05 в Wayback Machine. (на немски, съдържа снимки)
- drugs.com.ru – Клещевина (Большая Советская Энциклопедия) Архив на оригинала от 2007-05-09 в Wayback Machine. ((ru))
- NEÊRLANDs Tuin – Ricinus communis, wonderboom Архив на оригинала от 2007-03-03 в Wayback Machine. (на нидерландски)
