Южен подковонос

	Южен подковонос
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Apo-Chiroptera
разред:	Прилепи (Chiroptera)
семейство:	Подковоносови (Rhinolophidae)
род:	Подковоноси (Rhinolophus)
вид:	Южен подковонос (R. euryale)
	Научно наименование
	Rhinolophus euryale Blasius, 1853
	Разпространение
	Южен подковонос в Общомедия
	[ редактиране ]

Южният подковонос (Rhinolophus euryale) е вид насекомоядни бозайници от разред Прилепи. Среща се и в България.

Подвидове

R. e. euryale (Blasius, 1853)
R. e. judaicus (Matschie, 1904)

Физическа характеристика

Основните размери на южния подковонос са:^[3]

Дължина на тялото: 4,3–5,8 cm
Дължина на опашката: 2,2–3 cm
Размах на крилата: до 29 cm
Маса: 10–17,5 g

Прилича на подковоноса на Мехели, но е по-дребен, с по-широка подкова и по-дълъг и тесен горен издатък на седлото. Гърбът е сиво-кафяв, а корема е сиво-бял до жълтеникав. Крилата са светло сиви. Младите имат изцяло сива окраска.^[4]

Разпространение и местообитание

Разпространен е в средиземноморския регион на Европа, Северна Африка и Югозападна Азия до Туркменистан (без Арабския полуостров). В България се среща в цялата страна, най-често в карстови райони с надморска височина до 1000 m.^[3]

Обитава гористи местности с наличие на пещери, в близост до водоеми.^[4]

Начин на живот и хранене

Колониален вид,^[4] но на много места е рядък и не образува колонии.^[5] Виси от таваните на пещерите. Често отделните индивиди обгръщат с крила съседите си и лижат лицата и главите им. Допуска съвместно съжителство с други видове подковоноси. Изпада в зимен сън, който прекарва в пещери и минни галерии при температура около 10 °C.^[4]

Напуска убежището си късно след залез слънце. Ловува основно в гори и покрайнините им, по-рядко из крайречна дървесна растителност.^[6] Хваща плячката си от кората на дървета и храсталаци. Лети ниско и бавно, умее да „увисва“ във въздуха. Храни се с молци и други нощни насекоми.^[4]

Размножаване и развитие

В размножителните убежища може да се съберат от 50 до 100 женски. Малкото излита в средата на юли. В същото време женската забременява отново.^[4]

Природозащитен статут

Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Уязвим (Vulnerable VU)^[7]
Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IV^[8]

Състоянието на популацията му като цяло е с тенденция на нарастване.^[7] Влошено е състоянието на популацията в северната част на ареала, което се дължи на безпокойство от човека.^[4] Числеността на популацията в България се оценява на 40 000 индивида.^[9]

Бележки

↑ Rhinolophus euryale (Blasius, 1853). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Южен подковонос. Посетен на 26 март 2012
↑ ^а ^б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 174-177.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
↑ Марков (1988), стр. 133
↑ Иванова (2005), стр. 5
↑ ^а ^б Chiroptera Specialist Group 1996. Rhinolophus euryale. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 април 2008.
↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
↑ Иванова (2005), стр. 21

Литература

Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133
Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399

Външни препратки

Южен подковонос (Фондация „Наука за природата“)

[1] Rhinolophus euryale (Blasius, 1853). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Южен подковонос. Посетен на 26 март 2012

[ФБ-3] а ^б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 174-177.

[Grzimek-4] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399

[5] Марков (1988), стр. 133

[6] Иванова (2005), стр. 5

[Redlist-7] а ^б Chiroptera Specialist Group 1996. Rhinolophus euryale. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 април 2008.

[8] Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67

[9] Иванова (2005), стр. 21

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]