Средиземноморски подковонос

	Средиземноморски подковонос
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Apo-Chiroptera
разред:	Прилепи (Chiroptera)
семейство:	Подковоносови (Rhinolophidae)
род:	Подковоноси (Rhinolophus)
вид:	Средиземноморски подковонос (R. blasii)
	Научно наименование
	Rhinolophus blasii Peters, 1866
	Разпространение
	Средиземноморски подковонос в Общомедия
	[ редактиране ]

Средиземноморският подковонос^[3] (Rhinolophus blasii) е вид насекомояден бозайник от разред Прилепи.^[4] Среща се и на територията на България и е защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие,^[3] също така е вписан в Червената книга на Република България.^[5]

Подвидове

R. b. andreinii (Senna, 1905)
R. b. blasii (Peters, 1866)
R. b. empusa (K. Andersen, 1904)
R. b. meyeroehmi (Felten, 1977)

Физическа характеристика

Основните размери на средиземноморския подковонос са:

Дължина на тялото с главата: 4,4 – 5,9 cm^[6]
Дължина на опашката: 2 - 3,1 cm^[6]
Размах на крилата: 27 – 31 cm^[6]
Маса: 7,5 – 16 g

Окраската на гърба му е матовожълта^[7] или сиво-кафява^[8]. Коремът е бял. Крилата са кафяви и широки.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Средиземноморието и Балканския полуостров, Централна и Югозападна Азия, Южна и Източна Африка. В България се среща в цялата страна, но с по-голяма концентрация в южните райони.^[6]

Обитава обрасли с храсти открити райони, савани и саванни гори. Намира убежиша в пещери и минни галерии.^[8]

Начин на живот и хранене

Средиземноморският подковонос образува колонии от по няколкостотин екземпляра, често смесени с други видове прилепи. Една от най-големите колонии в Европа, наброяваща 1500 екземпляра, е регистрирана през 1962 година край село Мрамор, Тополовградско. Хранителните навици на този вид не са добре изучени. Води уседнал начин на живот.^[6]

Размножаване и развитие

На територията на Европа в размножителни убежища може да се съберат над 200 женски.^[8] През август се ражда едно малко.^[7]

Природозащитен статут

Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) – Незастрашен (Least Concern LC)^[4]
Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС – Приложение II и IV^[9]
Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3^[3]

Основни заплахи за оцеляването му са безпокойството и унищожаването на местообитания от човека.

Числеността на популацията в България се оценява на 5000 индивида.^[10]

Бележки

↑ Rhinolophus blasii (Peters, 1866). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Средиземноморски подковонос. Посетен на 25 март 2012
↑ ^а ^б ^в Закон за биологичното разнообразие // www.lex.bg. Посетен на 2022-10-06.
↑ ^а ^б Jacobs, D., Cotterill, F.W., Taylor, P., Aulagnier, S., Nagy, Z. & Karataş, A. Rhinolophus blasii // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 февруари 2008. (на английски)
↑ Попов, Васил; Иванова, Теодора. Средиземноморски подковонос // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-06.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 172-174.
↑ ^а ^б Марков (1988), стр. 133
↑ ^а ^б ^в Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399
↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
↑ Иванова (2005), стр. 21

Литература

Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133
Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 399

Външни препратки

Rhinolophus blasii (Фондация „Наука за природата“)
Blasius's Horseshoe Bat | Rhinolophus blasii Peters 1867 // Encyclopedia of Life. Посетен на 2022-10-06. (на английски)

[1] Rhinolophus blasii (Peters, 1866). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Средиземноморски подковонос. Посетен на 25 март 2012

[:0-3] а ^б ^в Закон за биологичното разнообразие // www.lex.bg. Посетен на 2022-10-06.

[iucn-4] а ^б Jacobs, D., Cotterill, F.W., Taylor, P., Aulagnier, S., Nagy, Z. & Karataş, A. Rhinolophus blasii // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 февруари 2008. (на английски)

[5] Попов, Васил; Иванова, Теодора. Средиземноморски подковонос // Червена книга на Република България. Посетен на 2022-10-06.

[ФБ-6] а ^б ^в ^г ^д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 172-174.

[Markov-7] а ^б Марков (1988), стр. 133

[Grzimek-8] а ^б ^в Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, Vol. 13, Mammals II (2003), стр. 399

[9] Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67

[10] Иванова (2005), стр. 21

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]