Направо към съдържанието

Пълзящо лютиче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ranunculus repens)
Пълзящо лютиче
Класификация
надимперия:Биота (Biota)
надцарство:Еукариоти (Eukaryota)
подимперия:Diaphoretickes
надцарство:Архепластиди (Archaeplastida)
подцарство:Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae)
инфрацарство:Стрептофити (Streptophyta)
надотдел:Висши растения (Embryophytes)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
подотдел:Семенни растения (Spermatophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):mesangiosperms
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
подсемейство:Лютикови (Ranunculoideae)
триб:Лютикови (Ranunculeae)
род:Лютиче (Ranunculus)
вид:Пълзящо лютиче (Ranunculus repens)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Пълзящо лютиче в Общомедия
[ редактиране ]

Пълзящо лютиче (Ranunculus repens) е растителен вид от семейство Лютикови. Среща се в България. Спада към вредните ливадни плевели. Надземната му част е лютива на вкус и отровна, поради което се избягва от тревопасните животни.

Видът се среща из цяла България. Обитава крайречни гори, затревени брегове, заблатени и влажни райони на надморска височина до 2000 m.

Пълзящото лютиче е многогодишно тревисто растение с височина до 40 cm. Притежава силно коренище образуващо здрави шнуровидни корени. От него всяка пролет изникват цветоносните стъбла. Цъфти през май, цветовете са златистожълти с диаметър 2-3 cm. Околоцветникът е правилен с по пет чашелистчета и венчелистчета. Плодът е сборен. Листата му са на дълги дръжки особено тези в долната част на стъблото. Образува облистени пълзящи издънки, посредством които се разпространява. Това му качество дава и името на растението. Пълзящите издънки се вкореняват във възел. Едно растение годишно може да се вкорени в до 60 възела.

  • Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.128 – 129