Трънка
| Трънка | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 Разпространение в Европа | ||||||||||||||||||||||
| Трънка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Трънката (Prunus spinosa) е вид покритосеменно растение от семейство Розови (Rosaceae).
Плодовете и цветовете на трънката се използват като лечебно средство за храносмилателни разстройства от древни времена. В България, плодовете на трънката са сред най-събираните билки, използвани за приготвянето на чай, сокове, вина и тинктури.[2]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът произлиза от Европа, Западна Азия и Северозападна Африка.[3]
Натурализирано е в Нова Зеландия, Тасмания и източните части на Северна Америка.[3]
В България се среща из цялата страна до около 1200 m надморска височина.[4]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Трънката е голям листопаден храст или малко дърво, достигащо височина 5 метра, с черна кора и плътни, твърди, бодливи клони. Листата са овални, дълги 2 – 4,5 cm и широки 1,2 – 2 cm, с назъбени ръбове. Цветовете са около 1,5 cm в диаметър, с пет кремавобели венчелистчета. Те се появяват малко преди листата в началото на пролетта[5] и са хермафродитни и опрашвани от насекомите.
Плодовете са костилкови, нарастващи до 10 – 12 mm в диаметър, черни с лилаво-син восъчен налеп, узряващи през есента. Те са със силно стипчив вкус, когато са пресни.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Цветовете имат лаксативно и диуретично свойство, а листата помагат при възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Плодовете, от друга страна, имат запичащо свойство и помагат при различни стомашни разстройства и диария.[4]
Семената на плодовете съдържат цианогенни глюкозиди, флавоноиди, инвертна захар, пектини, витамин С, танини, багрила, органични киселини, тлъсто масло и други. Цветовете съдържат флавоноиди, цианогенни глюкозиди, захари, минерални соли, восъци и други.
В България се добиват средно 4 килотона трънки, като повечето от тях се изнасят за Западна Европа.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Prunus spinosa (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б Трънката – недооцененият природен дар // БНР, 30 октомври 2015. Посетен на 21 март 2020.
- ↑ а б Den Virtuella Floran: Prunus spinosa map
- ↑ а б Трънка, действие и приложение на билката
- ↑ Clapham, A.C., Tutin, T.G. and Warburg, E.F. 1968. Excursion Flora of the British Isles. Cambridge University Press ISBN 0-521-04656-4
