Качулат корморан
| Gulosus aristotelis | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Gulosus aristotelis в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Качулатият корморан, наричан още среден корморан (Phalacrocorax aristotelis) е птица от семейство Корморанови. Среща се и в България.[3]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Дължината на тялото на качулатия корморан е в границите 65 – 80 сантиметра, а размахът на крилата – от 90 до 105 cm.[4] През размножителния период птицата е с черно оперение със зеленикав метален отблясък. Кожата край очите е жълта, а в основата на клюна – жълта с черни петна. В предната част на главата има сноп черни пера, завити в края си назад, откъдето идва и името му. През останалото време „качулката“ липсва.[3] Краката са кафяво-черни при възрастните и тъмночервеникави при младите. Очите са яркозелени.[4] През есенно-зимния период са трудно различими от обикновения корморан.[5]
Младите екземпляри са тъмнокафяви, с по-слаб метален блясък за горната част на тялото и бял цвят за долната.[4] Шията и бузите са белезникави, а клюнът е кафяв. Наблюдава се възрастов диморфизъм с малки сезонни различия.[5]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Качулатият корморан е разпространен по морските крайбрежия на Европа от Мурманск и Скандинавския полуостров до Средиземноморието, Черно море и полуостров Крим и част от атлантическото крайбрежие на Западна Африка.[3]
За първи път в България е установен от орнитолога Николай Боев край с. Тюленово през 1946 г.[6] В България през размножителния период обитава единствено нос Калиакра и крайбрежието до село Тюленово. През есента и зимата тук долитат птици от северните крайбрежни райони, като образуват ята и посещават блатата по Черноморското крайбрежие.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Качулатият корморан гнезди поединично или на малки колонии, като прави гнездото си по недостъпни скални корнизи, малки пещери и кухини по скалите непосредствено до брега. Изгражда го от клони и го застила със суха трева.[3] Понякога се среща и в крайморските блатни зони. Извън размножителния период скита по крайбрежната ивица и не навлиза навътре в сушата.[5]
Често почива на малки групи по скалите в зоната на прибоя. Издава звуци, наподобяващи ниско гъргорене.[5]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]През май женската снася от 3 до 5 светлогълъбови яйца, които мъжката и женската мътят на смени в продължение на 30 – 32 дни. Малките напускат гнездото и стават самостоятелни на двумесечна възраст.[3]
Допълнителни сведения
[редактиране | редактиране на кода]В България видът е с твърде ограничено разпространение и като застрашен вид е включен в националната ни червена книга още в първото ѝ издание [7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gulosus aristotelis. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Качулат корморан. Посетен на 25 март 2012
- ↑ а б в г д Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.137
- ↑ а б в Гръбначните животни на България/Качулат корморан, архив на оригинала от 21 октомври 2012, https://web.archive.org/web/20121021073442/http://vertebrata.nauka.bg/aves/Pelecaniformes/Phalacrocorax%20aristotelis.html, посетен на 2 ноември 2012
- ↑ а б в г Птиците в България/Качулат корморан/Phalacrocorax aristotelis
- ↑ Боев Н. 1951. Нов вид птица за нашата фауна, средна дяволица (Phalacrocorax aristotelis desmaresti Payr.). – Изв. на ЗИМ-БАН, 1: 329 – 334.
- ↑ Боев, Н., 1985. Среден корморан, средна дяволица Phalacrocorax aristotelis (L., 1761). – В: Ботев, Пешев (отг. ред). Червена книга на Н Р България, Т. 2. Животни. С., БАН, 47 – 48.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |