Качулат синигер
| Качулат синигер | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Качулат синигер в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Европейският качулат синигер, или просто качулат синигер (Lophophanes cristatus) (по-рано Parus cristatus), е птица от семейство Синигерови. Той е широко разпространен в иглолистни гори из Европа, от Иберийския полуостров до Русия на запад и дори голяма част от Скандинавския полуостров. Среща се и в България.[2][3] В България е защитен вид според Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие.[4]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Дължината на тялото му е 10-12 см. Главата е с черно-бяла окраска и ясно изразена триъгълна качулка. Гърлото му е черно, а горната част на крилете и гърбът – кафеникави. Гърдите и коремът са с мръсно-бял цвят. Има минимална вариация на окраската, като някои индивиди в Западна и Южна Европа може да са по-топло кафяви отгоре, а страните на тялото да са с червеникаво-кафяв нюанс.[3]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Световната популация на качулатия синигер е между 9 230 000 и 16 500 000 индивида. Среща се почти навсякъде в Европа в иглолистни гори до 2300 м надморска височина.[2] В южна Европа на места се среща и в широколистни гори.[3] Във Великобритания е ограничен до няколко региони в Шотландия.[2]
В България видът е със стабилно разпространение и численост, като популацията наброява между 7000 и 10 000 двойки. Има петнисто разпространение, свързано с иглолистния пояс във високите части на Рила, Пирин, Славянка, Западните Родопи и Витоша, както и в Западна и Централна Стара планина, където поради липсата на същински иглолистен пояс, разпространението е по-разпръснато. Среща се на места и по-ниско в Лозенската планина и Ихтиманска Средна гора. Живее между 1200 и 2000 м н.в.[5] Размножава се в Западните Родопи и Пирин, но в неголям брой.[5]
Много рядко срещан в селища.[3]
Предимно целогодишен вид, но през зимата може и да мигрира.[2]
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Качелятият синигер се храни с насекоми (включително гъсеници) и семена, понякога и плодове.[2] Често може да бъде видян да търси храна на земята или по ниски клони.[3]
Размножителният период на качулатите синигери е от март до юни. Двойките са моногамни и са заедно доживот.[2]
Гнезди в хралупи в гнили стволове или дънери, които сам дълбае.[3] Понякога може да ползва и дупка в дървена ограда или в земята. Често ползва къщички за птици. Гнездото е с формата на купичка, изградена от мъхове, лишеи, животинска козина и пера. Снася от 5 до 11 яйца.[2]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
_-_geograph.org.uk_-_3887370.jpg)
_(4).jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Lophophanes cristatus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж BirdLife International. 2024. Lophophanes cristatus. The IUCN Red List of Threatened Species 2024: e.T22711810A264561519. Посетен на 2024-12-27.
- ↑ а б в г д е Свенсън, Ларс, Муларни, Килиън, Зетерстрьом, Дан. "Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток". Българско дружество за защита на птиците, 2013. ISBN 978-954-8310-19-2. с. 344. (на български)
- ↑ ЗАКОН за биологичното разнообразие // Архивиран от оригинала на 2024-12-27. Посетен на 2024-12-27. (на български)
- ↑ а б Янков, П. Атлас на гнездящите птици в България. София, Българско дружество за защита на птиците, 2007. ISBN 978-954-91421-7-4. с. 542. (на български)