Божур

	Божур
	Дървовиден божур (P. suffruticosa)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
разред:	Каменоломкоцветни (Saxifragales)
семейство:	Божурови (Paeoniaceae)
род:	Божур (Paeonia)
	Научно наименование
	Paeonia Linnaeus, 1753
	Божур в Общомедия
	[ редактиране ]

Божурът (Paeonia) е от клас двусемеделни растения. Повечето видове са многогодишни тревисти растения с височина 0,5 – 1,5 m, но някои са дървесни и представляват храсти с височина до 2 – 3 m. Божурът е култивиран преди повече от 4000 години.

Разпространение

В България се срещат три вида: Paeonia mascula (розов божур), Paeonia peregrina (червен божур) и Paeonia tenuifolia (теснолистен божур). Разпространени са из гори, храсталаци и по сухи каменливи места. Корените и семената се използват за отвари, а венечните листа за запарка.

Най-известни са тревистите божури. Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите си цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена.

Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най-популярните в България видове божури са кичести.

Отглеждане

Божурите достигат височина 50 – 100 cm. Дървовидните – и по два метра храсти. Последните години все по масово се внасят и предлагат за продажба дървовидни божури. Сортовете са хиляди. Обичат предимно изток-север, без силно слънцеогряване.

Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. Дървовидните цъфтят по-късно.

Цветовете на дървовидните са големи, често двойно или изцяло, с всички възможни цветове – бяло, крем, жълто, оранжево, различни нюанси на розово, лилаво и червено, дори виолетово.

Божурите се засаждат дълбоко, в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото.

Обичат обогатените почви, с добавки на добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.

Между растенията трябва да има разстояние поне 60 – 90 cm.

Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, се използват подпори.

Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по-добре на слънце.

Многогодишни растения са, разсаждат се през есента или ранна пролет. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения.

Любопитно

Практиката показва, че след преместване на ново място, божурите могат да не цъфтят няколко години.
На божурите е наречени улици в кварталите „Бояна“ (Карта) и „Симеоново“ (Карта) в София.