Нобилисимус

Nobilissimus (Nobilissimus; ж.р.: Nobilissima; на Византийски гръцки: nōbelissimos; νωβελίσσιμος) е едно от най-важните императорски титулувания в късната Римска империя и Византийската империя.

Nobilissimus е първо епитет на титлата на Цезар на престолонаследника, който от Гета (198) е наричан nobilissimus Caesar. Според историкът Зосим пръв Константин I Велики въвежда названието nobilissimus (vir) за отличаване на някои свои роднини, без това да им дава право на престола. Децата са наричани nobilissimus puer или nobilissima puella.

Носителите на тази титла получават на церемония от императора пурпурна туника, палто и колан.

През 11 век титлата се дава и на заслужили военачалници, първо на бъдещия император Алексий I Комнин. През 12 век по времето на Комнините значението на Nobilissimus запада и се въвеждат новите титли prōtonōbelissimos и prōtonōbelissimohypertatos.

Nobilissimi

• Валерий Ромул
• Юлий Констанций
• Ханибалиан
• Варониан
• Юлиан, син на Константин III
• Елия Пулхерия
• Гала Плацидия
• Валентиниан III
• Юстиниан I
• Мартин, най-малкият син на Ираклий и Мартина
• Баграт IV от Грузия
• Гиорги II от Грузия
• Алексий I Комнин
• Робер Гискар

Литература

• John Bagnell Bury: The Imperial Administrative System of the Ninth Century. Oxford University Publishing, Oxford 1911.
• Hans Ulrich Instinsky: Zur Entstehung des Titels nobilissimus Caesar. In: Beiträge zur älteren europäischen Kulturgeschichte. Festschrift für Rudolf Egger, Bd. 1. Klagenfurt 1952, S. 98–103.
• Alexander Kazhdan: Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, Oxford 1991, S. 1489–1490. ISBN 0-19-504652-8.
• Fritz Mitthof: Vom ίερώτατος Καίσαρ zum έπιφανέστατος Καίσαρ. Die Ehrenprädikate in der Titulatur der Thronfolger des 3. Jh. n. Chr. nach den Papyri. In: Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik 99, 1993, S. 97–111. (PDF)