Египетски лешояд
| Египетски лешояд | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Застрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Savigny, 1809 (Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Египетски лешояд в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
_and_Adult_(R).jpg)
Египетският лешояд (Neophron percnopterus) е дневна граблива птица, срещаща се и в България. Малобройните представители на египетския лешояд, заедно с тези на останалите два вида лешояди в нашата природа, осигуряват стабилност на нашите екосистеми, а това от своя страна дава възможност човекът да получава необходимите му екосистемни услуги. Познати още като „санитарите“ на природата, лешоядите предотвратяват натрупването на токсини и премахват потенциалните резервоари на болести. Чрез своята подвижност разпределят хранителните вещества в различни местообитания и хранителната мрежа не губи трофични нива, и съответно няма загуба на енергия. По този начин лешоядите внасят баланс в екосистемите.
В миналото египетският лешояд е бил широко разпространен на територията на България, дори се е срещал по тепетата в Пловдив, но днес той е световно застрашен вид и е една от най-бързо изчезващите птици на планетата.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Дължината на тялото е 60 – 70 (до 85) cm, а размахът на крилете – 150 – 170 cm. Теглото му достига 1,6 – 2,5 kg. Няма изразен полов диморфизъм. Оперението му е в светли кремави тонове, като краищата на крилете и всички махови пера са тъмни. Главата е с оголени участъци около човката в жълт цвят. Младите птици до навършване на 5-годишна възраст са тъмно оцветени. Полетът е предимно планиращ.
Разпространение и биотоп
[редактиране | редактиране на кода]Разпространен е в Европа (включително България), Африка и Азия. Обитава степи, полупустини, пустини, скалисти райони (подходящи за гнездата му) и всякакъв тип равнини. Понякога в близост до сметища. Такъв е и случаят с последното (от 22.07.2000 г.) съобщение за вида от Странджа[3] В България обитава Източни Родопи, като това е най-предпочитаното място от вида, също така се среща и в Русенски Лом, Провадийско-Роякското плато и Източна Стара планина. В България обитава отворени хълмисти и нископланински територии. Гнезди на скали и скални ниши.[2]
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Лешоядите са санитарите на природата и египетският лешояд не прави изключение.[2] Храни се предимно с мърша, но понякога улавя дребни гръбначни и безгръбначни като жаби, охлюви и всякакъв вид яйца. Яде също костенурки и яйца от едри птици като щрауса. Срещан е и по сметища в търсене на храна от органични отпадъци. Ловните му територии най-често са слабо урбанизирани места, долини и обширни ливади.[2]
По земята ходи много уверено, подобно на кокошоподобните.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Египетският лешояд е моногамна птица. Достига полова зрялост на 5-годишна възраст. Гнезди по непристъпни скали, в пещери или поне под навес или корниз. Гнездото строят и двете птици. В него се намират кости от дребни животни, черупки на костенурки и др. Пренася строителните материали за гнездото с човка, за разлика от другите грабливи птици, които носят с крака. Снася по две яйца, напръскани с тъмнокафяви петна, с тегло от 94 g и размери – 65х55 mm. Снася двете яйца с интервал от няколко дни, обикновено от края на март до началото на май. Мътят и двамата родители на смени в продължение на 40 – 42 дни. Малките напускат гнездото на около 70 – 96 дневна възраст. Отглежда едно люпило годишно.
Допълнителни сведения
[редактиране | редактиране на кода]Видът е избран за емблема на учреденото през 1988 г. Българско дружество за защита на птиците.[4][5]
Египетският лешояд е едно от няколкото животни, използващи инструменти, което е признак за високата му интелигентност. Когато открие яйце от щраус, той хваща с човката си камък и го засилва рязко, пускайки го върху черупката на яйцето. Това е възможно физически, защото за разлика от повечето видове лешояди има къс и здрав врат.
На територията на България е наблюдавано второто за Европа успешно размножаване в дивата природа на лешояд, излюпен на затворено. Наблюдението е направено в Източните Родопи.[6]
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]- Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) – Застрашен (Endangered EN)[7]
- Червена книга на България[1]
- Закон за биологичното разнообразие – приложение №2 и №3
- Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция) – приложение №1
- Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна, и природните местообитания (Бернска конвенция) – приложение №2
- Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно опазването на дивите птици – приложение №1
- Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) – приложение №2
Към 2015 на територията на България има между 20 и 25 гнездящи двойки, предимно по долината на река Арда, както и в Източна Стара планина.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Бяло оперение на възрастна птица в плен, Мадрид, Испания -
N. p. ginginianus в полет, Индия -
N. p. percnopterus в полет, Израел -
N. p. ginginianus в полет -
Препарирано яйце -
Пиле на 18 дни, Франция -
Свещени лешояди, 1906, Индия -
Възрастен египетски лешояд в полет в защитена зона Маджарово, Източни Родопи, България.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Червена книга на Република България. Египетски лешояд. Посетен на 24 декември 2016
- ↑ а б в г Neophron percnopterus – Science for Nature
- ↑ Боев, З., Б. Георгиев, Р. Райчев, У. Георгиева 2008. Влажната зона на р. Малкотърновска край гр. Малко Търново (Бургаска област) – пример за богато биоразнообразие (гръбначна фауна) при интензивен антропогенен натиск. – Седми международен симпозиум „Екология – устойчиво развитие“, Научни трудове, гр. Враца, 23.10 – 25.10.2008. Съюз на учените – Враца, 66 – 72.
- ↑ Боев, З. 1988. [Учредено е Българско дружество за защита на птиците]. – Защита на природата, 9: 10.
- ↑ Боев, З. 1988. В защита на птиците. – в. „Работническо дело“, бр. 193/11.07.1988: 4.
- ↑ БДЗП. За първи път в България – египетски лешояд, отгледан на затворено, с поколение в дивата природа // 2024-07-02. Посетен на 2024-07-07.
- ↑ BirdLife International. Neophron percnopterus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 3.1. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 24 декември 2016. (на английски)