Буков сечко

	Буков сечко
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Членестоноги (Arthropoda)
клас:	Насекоми (Insecta)
разред:	Бръмбари (Coleoptera)
серия:	Cucujiformia
семейство:	Сечковци (Cerambycidae)
триб:	Lamiini
род:	Morimus
вид:	Буков сечко (M. funereus)
	Научно наименование
	Morimus funereus Mulsant, 1863
	Синоними
	Morimus asper funereus Mulsant, 1862;
	Буков сечко в Общомедия
	[ редактиране ]

Буков сечко (Morimus funereus), наричан също маслар, е бръмбар от семейство Сечковци, срещащ се и в България.

Някои автори разглеждат Morimus funereus като подвид на Morimus asper,^[2] при което научното му название става Morimus asper funereus.

Описание

Тялото е тънко и издължено с размери 1,6 – 3,8 cm. Цветът на тялото е сивосин с четири черни петна на елитрите. Мъжкият е с по-дълги антени от самото тяло.^[3]

Окраската му има защитна функция наподобявайки шарките на кората на бука, върху който често се намира. Друг вид сечко – Rosalia alpina, също обитава буковите гори и затова има много подобна окраска. Това е пример за конвергентна еволюция – процес при който неродствени видове придобиват еднакви белези заради сходни характеристики на средата в която живеят. Rosalia alpina се отличава с по-издълженото си тяло, силно удебелени и окосмени крайчета на членчетата на антените и наличието на три черни петна на всяка елитра вместо две, както е при буковия сечко.

Разпространение

Разпространен е в Централна и Югоизточна Европа. Среща се в цяла България.

Начин на живот и хранене

Нарича се буков сечко понеже обитава мъртвата дървесина в букови и дъбови гори. Той не може да лети, а само пълзи и местата където може да се срещне са строго локализирани. Обикновено това са места във вътрешността на горските екосистеми. Всеяден е и е нощно животно.

Размножаване

Жизненият цикъл продължава 3 – 4 години, а възрастните индивиди се появяват през април – август.

Източници

↑ Morimus funereus (Mulsant, 1863). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ IUCN 2010. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4.. Посетен на 7 декември 2010
↑ Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3

Тази статия за животно все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Morimus funereus (Mulsant, 1863). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] IUCN 2010. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2010.4.. Посетен на 7 декември 2010

[3] Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3

[1]

[2]

[3]