Направо към съдържанието

Пчелоядови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Meropidae)
Пчелоядови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Синявицоподобни (Coraciiformes)
семейство:Пчелоядови (Meropidae)
Научно наименование
Rafinesque, 1815
Пчелоядови в Общомедия
[ редактиране ]
Rainbow пчелояди, Merops видове
Merops видовете, като white-fronted пчелояд, имат черна лента през очите
Пчелоядът blue-bearded със синя брада се свързва с гори

Пчелоядови (Meropidae) са семейство птици близки до врабчови, съдържащи 3 рода и 27 вида. Повечето видове се срещат в Африка и Азия, а няколко са в Южна Европа, Австралия и Нова Гвинея. Те се характеризират с богато оцветено оперение, стройни тела и обикновено удължени централни опашни пера. Всички имат дълги обърнати клюнове и средни до дълги крила, които могат да бъдат заострени или кръгли. Мъжките и женските оперения обикновено са сходни.

Видове в таксономичен ред

[редактиране | редактиране на кода]

Филогенетично дърво (максимален парсинг) въз основа на проучване от 2007 г. Nyctyornis ahertoni и Merops revoilii не са били включени в проучването. Поставянето на Meropogon е неясно.[1]

 
 
 
 
   

Merops boehmi



 
 
 
 
 
 
 
 

M. apiaster



M. ornatus



 

M. persicus



M. superciliosus





M. philippinus



 
 

M. viridis



M. leschenaulti




M. orientalis






M. malimbicus




M. nubicus




M. albicollis





 
 
 

M. muelleri



 

M. gularis




 
 

M. oreobates


 

M. pusillus



M. variegatus





M. hirundineus




 

M. breweri



Meropogon forsteni




 

M. bulocki



M. bullockoides





Nyctyornis


Image Genus Living Species
Nyctyornis Jardine & Selby, 1830
Meropogon Bonaparte, 1850
Merops Linnaeus, 1758

Някои авторитети разделят зеления пчелояд на три вида: азиатския зелен пчелояд (Merops orientalis),[2] арабския зелен пчелояд (M. cyanophrys) и африканския зелен пчелояд (M. viridissimus)[3]>[4]

Проучване за ядрена и митохондриална ДНК от 2007 г. направи възможно филогенетичното дърво, въпреки че положението на purple-bearded bee-eater изглежда аномално, тъй като се появява сред видовете Merops.[1]

  1. а б Marks, Ben D. и др. Molecular phylogenetics of the bee-eaters (Aves: Meropidae) based on nuclear and mitochondrial DNA sequence data // Molecular Phylogenetics and Evolution 45 (1). 2007. DOI:10.1016/j.ympev.2007.07.004. с. 23 – 32. Архивиран от оригинала на 2016-08-12.
  2. Asian Green Bee-eater (Merops orientalis) // Handbook of the Birds of the World Alive. Lynx Edicions, 2013. Посетен на 20 October 2016.
  3. Arabian Green Bee-eater (Merops cyanophrys) // Handbook of the Birds of the World Alive. Lynx Edicions, 2013. Посетен на 20 October 2016.
  4. African Green Bee-eater (Merops viridissimus) // Handbook of the Birds of the World Alive. Lynx Edicions, 2013. Посетен на 20 October 2016.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bee-eater в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​