Широкоуста акула
| Широкоуста акула | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Compagno & Struhsaker, 1983 | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Широкоуста акула в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Широкоустата акула (Megachasma pelagios) е изключително рядък вид дълбоководна акула, единствен представител на своя род Megachasma. От откриването им през 1976 г. наблюдаваните екземпляри са много малко — едва 54 броя са уловени или наблюдавани до 2012 г., включително и три заснети на филм.[2] Подобно на гигантска акула и китова акула широкоустата акула е планктоноядна и плува с огромната си широко отворена уста, филтрирайки водата за планктон и медузи. Откроява се с голямата си глава с месести устни. За разлика от другите видове акула, широкоустите се класират в отделно семейство Megachasmidae, въпреки че се предполага, че може да принадлежи в семейството Cetorhinidae, на които гигантската акула e единственият член.[3]
Физически характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Широкоустата акула е с кафяво-черен цвят отгоре, бяла отдолу има асиметрична опашка, с дълъг горен лоб, подобна на тази на акулата вършач. Устройството на хрилните отвори, са облицовани с хрилни гребла, с които улавят храната си. Относително слаб плувец, широкоустата акула има меко и отпуснато тялото и няма килове.
Широкоустата акула може да нарасне до 5,5 m на дължина. Мъжките съзряват при 4 m, а женските на 5 m. Теглото достига до 1215 кг.
Както подсказва името им, широкоустата акула има голяма уста с малки зъби и широка, заоблена муцуна, поради което, наблюдатели понякога я объркват с млада косатка. Устата е заобиколена от на светещи фотофори, които могат да действат като примамка за планктон или малки рибки. Устата им може да достигне широчина до 1,3 m.
Възпроизвеждане
[редактиране | редактиране на кода]Възпроизвеждането е яйцеживородно, което означава, че младите акули се развиват в яйцата, които остават в тялото на майката, където се развиват и нарастват, а след това се „раждат“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Megachasma pelagios (Compagno & Struhsaker, 1983). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Liu, Shang-Yin 'Vanson' и др. Genetic diversity and connectivity of the megamouth shark // PeerJ 6. March 5, 2018. DOI:10.7717/peerj.4432. с. e4432.
- ↑ Biological profiles: basking shark // Florida Museum of Natural History. Архивиран от оригинала на 2006-08-21. Посетен на 2022-08-03. (на английски)
|
