Led Zeppelin North American Tour 1968 – 1969
Led Zeppelin North American Tour 1968 – 1969 | ||||
Турне на Лед Зепелин | ||||
Информация | ||||
---|---|---|---|---|
Дестинации | Северна Америка, САЩ и Канада | |||
Начална дата | 26 декември 1968 | |||
Крайна дата | 15 февруари 1969 | |||
Брой етапи | 1 | |||
Изнесени концерти | 34 | |||
Хронология на турнетата на Лед Зепелин | ||||
|
Led Zeppelin North American Tour 1968 – 1969 е първото турне в Северна Америка (САЩ и Канада) на Английската рок-група Лед Зепелин между 26 декември 1968 г. и 15 февруари 1969 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Провалено турне отвъд океана на Джеф Бек Груп е причината за гастрола на групата. Питър Грант, по това време мениджър и на двете групи, се свързва с промоутърите и урежда заминаването на Лед Зепелин вместо Джеф Бек.[1]
За да засили популярността на групата, Грант предварително изпраща копия от дебютния албум на големи радиостанции. Самата плоча излиза по средата на турнето (на 17 януари в САЩ). Според тур-мениджъра Ричард Коул, договорът е подписан от Пейдж и Грант, а останалите членове на бандата са на заплата.[2]
Първоначално Лед Зепелин са съпорт на Ванила Фъдж, Айрън Бътърфлай (също обвързани с Атлантик Рекърдс), както и Кънтри Джо енд дъ Фиш. Въпреки това, с напредването на обиколката става ясно, че групата засенчва останалите изпълнители.[3][4]
Джими Пейдж:
Когато стигнахме до Сан Франциско, останалите от тура се отказаха. Кънтри Джо не се появиха на West Coast, а Айрън Бътерфлай – на East.[5]
Честно казано Кънтри Джо бяха просто група приятели на сцена. Почваха една песен, преминаваха в друга и тъй нататък. Ние излизахме, правехме парчетата ударно, завършено, и хората си казваха: ‘Какво беше това?’, тъй като тогава никой не свиреше така. Това е и една от причините за успеха ни. Докато другите се настройваха, ние изпълнявахме репертоара си.[6]
Един от забележителните концерти е в Бостън (в клуба „Бостън Тий Парти“), където групата свири четири вечери, като последния концерт е повече от 4 часа.
Джон Пол Джоунс:
Изсвирихме репертоара си два пъти и продължиме с парчета на Ху, Бийтълс и Стоунс. На края на шоуто Питър ни прегърна и ни вдигна и четиримата наведнъж. Не се и съмнявахме, че ще го направи.[7]
По време на турнето Бонъм и барабанистът на Ванила Фъдж Кармин Апис стават близки приятели.[7][8]
Средната такса за участие по време на обиколката е около 1500 $, а заплащането за шоу – само 320 $.[3] Тези числа скоро ще се превърнат в шестцифрени, заедно с нарастването на популярността на Лед Зепелин. Грант напомня, че Ярдбърдс са вземали по 2500$, но „хора като Бил Греъм и хлапетата, които идваха да ни гледат, повярваха в нас“.[3] Грант, който в началото не е могъл да лети с групата, си спомня:
Не можех да тръгна с тях, но това бяха 12 фантастични концерта. Инструкциите ми бяха: „Вървете и ги разбийте!“ Трима от групата не бяха ходили в Щатите и не знаеха какво да очакват. Изкараха една седмица с Ванила Фъдж. След края те казаха: „Супер! Ако това трябва да правим, ще отидем пак.“ Трябваше да накарат хората да запомнят всяко шоу. И те го направиха.[8]
Сетлист
[редактиране | редактиране на кода]- Train Kept A-Rollin'
- I Can't Quit You Baby
- As Long As I Have You
- Dazed and Confused
- Communication Breakdown
- You Shook Me
- White Summer / Black Mountain Side
- Pat's Delight
- Babe I'm Gonna Leave You
- How Many More Times
- Killing Floor
- For Your Love
Концерти
[редактиране | редактиране на кода]Дата | Град | Държава | Място |
---|---|---|---|
26 декември 1968 г. | Денвър | САЩ | Denver Auditorium Arena |
27 декември 1968 г. | Сиатъл | Seattle Center Arena | |
28 декември 1968 г. | Ванкувър | Канада | Pacific Coliseum |
29 декември 1968 г. | Портланд | САЩ | Civic Auditorium |
30 декември 1968 г. | Спокан | Kennedy Pavilion | |
2 януари 1969 г. | Западен Холивуд | Whisky a Go Go | |
3 януари 1969 г. | |||
4 януари 1969 г. | |||
5 януари 1969 г. | |||
9 януари 1969 г. | Сан Франциско | Fillmore West | |
10 януари 1969 г. | |||
11 януари 1969 г. | |||
12 януари 1969 г. | |||
13 януари 1969 г. | Сан Диего, Калифорния | Fox Theater | |
15 януари 1969 г. | Айова Сити | Iowa Memorial Union | |
16 януари 1969 г. | Балтимор | Baltimore Civic Center | |
17 януари 1969 г. | Детройт | Grande Ballroom | |
18 януари 1969 г. | |||
19 януари 1969 г. | |||
20 януари 1969 г. | Уитън | Wheaton Youth Center | |
21 януари 1969 г. | Питсбърг | Hunt Armory | |
23 януари 1969 г. | Бостън | Boston Tea Party | |
24 януари 1969 г. | |||
25 януари 1969 г. | |||
26 януари 1969 г. | |||
27 януари 1969 г. | Спрингфилд | Symphony Hall | |
29 януари 1969 г. | Филаделфия | Electric Factory | |
31 януари 1969 г. | Ню Йорк | Fillmore East | |
1 февруари 1969 г. | |||
2 февруари 1969 г. | Торонто | Канада | Rockpile |
7 февруари 1969 г. | Чикаго | САЩ | Kinetic Playground |
8 февруари 1969 г. | |||
10 февруари 1969 г. | Мемфис | Elma Roane Fieldhouse | |
14 февруари 1969 г. | Маями Бийч | Thee Image Club | |
15 февруари 1969 г. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Liner notes by Cameron Crowe for The Complete Studio Recordings (Led Zeppelin album)|The Complete Studio Recordings
- ↑ A to Zeppelin: The Story of Led Zeppelin, Passport Video, 2004.
- ↑ а б в Lewis, Dave and Pallett, Simon (1997) Led Zeppelin: The Concert File, London: Omnibus Press. ISBN 0-7119-5307-4, p. 15.
- ↑ Their Time is Gonna Come, Classic Rock Magazine: Classic Rock Presents Led Zeppelin, 2008, p. 17.
- ↑ Nick Kent, Bring It On Home, Q Magazine, Special Led Zeppelin edition, 2003
- ↑ Dominick A. Miserandino, Led Zeppelin – John Paul Jones Архив на оригинала от 2015-05-12 в Wayback Machine., TheCelebrityCafe.com.
- ↑ а б Mat Snow, Apocalypse Then, Q (magazine)|Q magazine, December 1990, pp. 77, 79.
- ↑ а б Chris Welch (1994) Led Zeppelin, London: Orion Books. ISBN 1-85797-930-3, p. 34.