Изреър
Изреър | |||||||
Еърбъс A320-200 на Изреър | |||||||
| |||||||
Националност | Израел | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Собственик | Rami Levy group | ||||||
Основана | 1989 г. | ||||||
Седалище | Тел Авив, Израел | ||||||
Хъбове | междунар. летище „Хайфа“ | ||||||
Флот | 8 | ||||||
Дестинации | 19 (планирани) | ||||||
Дейности | пътнически превози | ||||||
Ръководители | Ури Сиркис, CEO | ||||||
Уебсайт | www.israir.co.il | ||||||
Изреър в Общомедия |
Изреър Еърлайнс, по-често наричана Изреър, е израелска нискотарифна авиокомпания със седалище в Тел Авив.[1] Тя извършва вътрешни редовни и въздушни полети от международно летище Бен Гурион, летище Рамон и летище Хайфа, както и редовни и чартърни международни полети от международното летище Бен Гурион до Европа и Азия.[2] Авиокомпанията извършва също VIP полети и е втората по големина авиокомпания в Израел след Ел Ал, изпреварвайки израелските авиолинии „Аркиа“ по време на пандемията от коронавирус, като наема около 350 служители.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаване и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Изреър Еърлайнс е създадена през 1989 г. като „Kanfei HaEmek“, преди да промени името си на Изреър Еърлайнс през 1996 г. Авиокомпанията е изцяло собственост на Rami Levi Group. Авиокомпанията започва с вътрешни полети от летище Ейлат, международно летище Бен Гурион, летище Сде Дов и летище Хайфа в северната част на Израел. Тя разширява дейността си, за да започне международни чартърни полети през 1999 г., изграждайки маршрутна мрежа, която покрива голяма част от Европа. Извършват се и редовни полети до други дестинации в Азия, Африка и Северна Америка. Твърди се, че авиокомпанията следва модела на американския нискотарифен превозвач JetBlue.[4]
Авиокомпанията разширява операциите си чрез полети над Атлантическия океан, когато през юни 2004 г. започва редовната си чартърна услуга до международното летище Джон Ф. Кенеди в Ню Йорк. През месец май 2006 г. е дадено разрешение на авиокомпанията да превърне тази чартърна услуга в редовна услуга от израелското правителство.[5] Тази услуга е преустановена през септември 2008 г. поради ескалиращите цени на горивата и очакванията за спад в броя на пътниците поради слабостта на долара по това време.[6] След като Изреър получава разрешение да извършва редовни услуги по доходоносния маршрут Ню Йорк – Тел Авив, авиокомпанията започва преговори както с Боинг, така и с Еърбъс относно придобиването на нови самолети за своя флот и замяната на съществуващите си самолети. Твърди се, че компанията преговаря с Еърбъс за модела A350. Изреър подписва сделка за придобиване на самолети Еърбъс A320. Това е важна стъпка в израелската авиация, тъй като никоя израелска авиокомпания досега не е купувала самолети Еърбъс.[7] През април 2008 г. авиокомпанията получава Еърбъс A330 за своите полети в Ню Йорк, за да замени самолетите Боинг 767, които преди това е давала на мокър лизинг.[8] Изреър междувременно спира полетите до Ню Йорк и оттогава премахва всички самолети за полети на дълги разстояния.
В началото на 2007 г. авиокомпанията обявява плановете си да въведе Sky-Torah надписи на всеки от своите самолети.[9] На практика това са надписи на Тора, които да се носят на борда на самолета, за да бъдат използвани от еврейските пътници за молитва. Това е първото за която и да е израелска авиокомпания и се възприема от мнозина като средство за привличане на много пътници към авиокомпанията в момент, когато те демонстрират голямо недоволство от големия си съперник, Ел Ал, след полета им със самолети в Шабат.[10] По-късно през 2007 г. пътник на Изреър обявява, че завежда дело срещу авиокомпанията за погрешно рекламиране на пространството между седалките, което предлагат в своя самолет.[11]
В началото на 2008 г., когато са премахнати ограниченията за дестинациите на израелските авиокомпании, Изреър кандидатства за статут на определен превозвач по маршрути от Израел до Лондон, Париж, Берлин, Москва, Амстердам, Рим, Будапеща, Лас Вегас и Маями – някои от които са дестинации обслужвани от авиокомпанията тогава като чартърни маршрути.[12]
От 23 ноември 2014 г. израелският авиопревозвач изпълнява целогодишни полети от Варна до Тел Авив 2 пъти седмично. От 7 декември 2014 г. стартират сезонни полети от Летище София до Тел Авив.
Последващо развитие
[редактиране | редактиране на кода]Изреър получава първия от двата поръчани самолета ATR 72 в началото на юли 2011 г., за да замени ATR 42, като вторият пристига месец по-късно.[13] През 2014 г. авиокомпанията отчита загуби от 18,4 милиона шекела. На 25 май 2015 г. Еърбъс A320-200 на Изреър е конфискуван от португалските власти, докато е в Лисабон, заради неплатени дългове към португалската авиокомпания Евроатлантик Еъруейс за договор за лизинг през 2008 г.[14][15] Също през май 2015 г. Ел Ал потвърждава, че води преговори за сливане на своето дъщерно дружество Sun D'Or в Изреър. Докато Sun D'Or бъде разпуснат, Ел Ал вместо това ще спечели акции в Изреър.[16]
През октомври 2020 г. е обявено, че компанията се продава на търг, а офертите трябва да бъдат подадени до 8 ноември. На 4 октомври първата оферта е подадена от Рами Леви и Шалом Хаим чрез BGI Investments.[17][18] На 13 октомври базираната в Дубай NY Koen Group, ръководена от Наум Коен, обявява намерението си да участва в търга.[19][20][21]
Флот
[редактиране | редактиране на кода]Към август 2024 г. флотът на Изреър се състои от следните самолети:[22]
Тип самолет | Брой самолети | Поръчани | Пътниковместимост | Бележки |
---|---|---|---|---|
Еърбъс A320-200 | 8 | 0 | 180
170 168 |
|
Общо | 8 | 0 |
Инциденти и аварии
[редактиране | редактиране на кода]- През юни 2001 г. един от самолетите ATR 42-320 на авиокомпанията е повреден след тежко кацане на летище Бен Гурион. Въпреки че самолетът е отписан, няма пострадали пътници при този инцидент.[23]
- На 6 юли 2005 г. напълно натоварен Изреър 767 случайно рулира върху активна писта на летище Джон Ф. Кенеди, а товарен самолет Дългас DC-8 едва избягва сблъсък, като излита с максимална скорост над тях.[24]
- През май 2007 г. самолет на авиокомпанията по време на тестов полет е почти свален от израелски изтребители F-16, след като навлиза в демаркационна зона, където се очаква авиокомпаниите да се идентифицират.[25]
- По-късно същия месец, на 23 май, полет на Изреър трябва да направи аварийно кацане след натрупване на дим в кабината при подход на международното летище Берлин-Шьонефелд. Няма пострадали при инцидента.[26]
- През юли 2008 г. самолет на Изреър прелетява от летище Ейлат до международно летище Бен Гурион с малка дупка в рамката. Дупката е открита от механици в Бен Гурион и има продължаващо разследване дали Изреър е знаел или не за дупката, която, както се оказва, е била причинена от работници на Изреър в Ейлат, когато са се разбили с мобилно стълбище в корпуса на самолета. Самолетът е трябвало да лети за Италия от Тел Авив и на височина над 10 000 метра най-вероятно самолетът е щял да претърпи декомпресия.[27]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "Contact Israir Airlines Архив на оригинала от 2009-04-29 в Wayback Machine.." Изреър Еърлайнс. Посетен на 23 септември 2009. "Israir Airlines and Tourism Ltd. 23 Ben Yehuda Street"
- ↑ а б About Israir Airlines // Israir Airlines. Архивиран от оригинала на 2007-05-09. Посетен на 2007-05-08.
- ↑ Israir Airlines (Israel's Second Largest) // YnetNews, 2006-12-28. Посетен на 2007-05-05.
- ↑ Israir Airlines information // Hoovers.com. Посетен на 2007-05-12.
- ↑ Mutzabaugh, Ben. More competition between Israel, New York // USA Today. 2006-06-17. Архивиран от оригинала на 2008-06-21. Посетен на 2024-09-16.
- ↑ Dalia Tal. Israir to end New York flights // Globes, 2008-08-06. Посетен на 2008-08-08.
- ↑ Airbus marks first breakthrough in the Israeli market with Israir Airlines A320 order // Port2Port, 2007-04-23. Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2024-09-16.
- ↑ Tal, Dalia. Israir adds scheduled flights to New York // Globes. 2008-03-20. Посетен на 2008-03-20.
- ↑ Israir Airlines Introduces the 'Sky-Torah' // PR Newswire, 2006-12-27. Архивиран от оригинала на 2007-09-29. Посетен на 2007-05-05.
- ↑ Flying Torah // Airline Business. 2007-01-03. Архивиран от оригинала на 2007-07-14. Посетен на 2024-09-16.
- ↑ Ben-Zur, Carmel. Customer files lawsuit against Israir Airlines over reduced legroom // Haaretz. 2007-05-13. Архивиран от оригинала на 2007-05-15. Посетен на 2024-09-16.
- ↑ Israir seeks designated carrier status for US, European destinations // Globes, 2008-02-11. Посетен на 2008-02-11.
- ↑ Israir takes delivery of first ATR 72-500 // Flightglobal.com, 12 June 2011. Архивиран от оригинала на 15 July 2011. Посетен на 13 June 2011.
- ↑ http://www.aerotelegraph.com/flugzeug-israir-lissbaon-beschlagnahmt-fusion-sun-dor-el-al[неработеща препратка]
- ↑ EuroAtlantic seizes Israir A320 over sour 2008 lease deal
- ↑ Israel's el al confirms talks to merge Sun d'Or with Israir
- ↑ Rami Levy opens bidding for Israir // Globes. 2020-04-10. Посетен на 2020-10-15.
- ↑ Rami Levy makes NIS 70 million offer to purchase Israir Airlines // 5 October 2020. Посетен на 2020-10-15.
- ↑ Dubai-based company to bid for purchase of Israir Airlines // 13 October 2020. Посетен на 2020-10-15.
- ↑ Dubai-based NY Koen Group to bid for Israir // Globes. 2020-10-13. Посетен на 2020-10-15.
- ↑ איש העסקים היהודי ירכוש את ישראייר? "אולי נשנה את השם ל'ישרא-דובאי'" // 2020-10-15. Посетен на 2020-10-15.
- ↑ airfleets.net - Israir // 4 май 2024.
- ↑ ASN Aircraft accident description // Aviation Safety Network. Посетен на 2007-05-12.
- ↑ N.Y. runway tapes reveal how jets nearly collided // International Herald Tribune. Архивиран от оригинала на 21 June 2008. Посетен на 2007-08-19.
- ↑ Israir Airlines test flight nearly shot down by F16s // Globes, 2007-03-21. Посетен на 2007-05-12.
- ↑ Israeli plane makes emergency landing // The Jerusalem Post, 2007-05-23. Посетен на 2007-05-24.[неработеща препратка]
- ↑ Probe: Did Israir hide plane damage? // Ha'aretz. Архивиран от оригинала на 2008-08-13. Посетен на 2024-09-16.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Israir в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |