Направо към съдържанието

Фарбен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от IG Farben)
Фарбен
IG Farben
ТипAktiengesellschaft
ИндустрияХимическа промишленост
Основаване2 декември 1916 г.
Закриване31 октомври 2012 г.
СедалищеФранкфурт на Майн, Германия
Дъщерни компанииBASF SE
Байер
Фарбен в Общомедия

ИГ „Фарбен“, също и ИГ „Фарбениндустри“ (на немски: Interessen-Gemeinschaft Farbenindustrie AG) е германски картел от водещите компании на германската химическа промишленост.

Създаден е през 1916 г. въз основа на общност на интересите по време на Първата световна война, като през 1924 г. е сключено окончателното споразумение за работа „под една шапка“, след като германската химическа индустрия е изправена пред конкуренцията на големите американски компании. Под шапката са химическите гиганти BASF, Байер и Хьохст с още 5 по-малки фирми.

Формално картелът просъществува до 2003 г. ИГ „Фарбениндустри“ изгражда през 1943 г. ИГ Аушвиц (на немски: IG Auschwitz) - най-големия завод в света. [1]

Съдебни процеси след Втората световна война

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Нюрнбергските процеси след Втората световна война 13 от общо 24 директори на ИГ „Фарбен“ са признати за виновни и вкарани в затвора за период от една до осем години. Някои от обвинените директори стават водещи работници във фирмите, които се отделят от ИГ „Фарбен“ след войната.

Залез и ликвидиране

[редактиране | редактиране на кода]
Входът към Лагер 1 с надписа Arbeit macht frei

Заради сериозните военни престъпления на ИГ „Фарбен“ по време на Втората световна война е решено фирмата да бъде ликвидирана. Съветският съюз иззема повечето от фабриките на ИГ „Фарбен“, разположени в съветската окупационна зона, като част от своите военни репарации. През 1951 г. западните съюзници разделят ИГ „Фарбен“ на първоначалните фирми. Много бързо четирите най-големи от тях (Agfa, BASF, Bayer и Hoechst) изкупуват останалите.

Въпреки че фирмата ИГ „Фарбен“ е официално ликвидирана през 1952 г., нейните акции продължават да се продават на борсата във Франкфурт като тръстова фирма, която притежава няколко недвижими собствености. Неплатежоспособността на фирмата я ликвидира окончателно през 2003 г.

Най-големият индустриален комплекс в света през 1941 г., Освиенцим
  1. Речник на Третия Райх, стр. 94. Еквус Арт, Постскриптум, ISBN 954-8029-41-3; ISBN 954-91122-1-7, 2002.