Зюмбюл

	Зюмбюл
	Обикновен зюмбюл (H. orientalis)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Едносемеделни (monocots)
разред:	Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:	Зайчесянкови (Asparagaceae)
триб:	Hyacintheae
подтриб:	Hyacinthinae
род:	Зюмбюл (Hyacinthus)
	Научно наименование
	Hyacinthus Linnaeus, 1753
	Зюмбюл в Общомедия
	[ редактиране ]

Зюмбюл (Hyacinthus) е род луковични многогодишни растения от семейство Лилиеви (Liliaceae). Произхожда от Мала Азия, където расте в диво състояние. Разпространява се в Европа през 15 век. Включва около 30 вида и над 300 сорта. Популярни български сортове са Видинският зюмбюл и Карловският зюмбюл. Цветовете му се състоят от гроздовидно съцветие със специфичен, силен аромат. Цъфти от края на март до май в различни ярки багри – бяло, жълто, розово, виолетово, червено, синьо.

Зюмбюлът е едно от най-популярните и най-обичани цветя в българския двор. Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология

Обикновеният зюмбюл (Hyacinthus orientalis) е едно от най-разпространените многогодишни луковични растения. Той е с прости кичести камбанковидни цветове, които имат силен приятен аромат. Разположени са в плътни или рехкави гроздовидни съцветия и са различно оцветени – бели, жълти, розови, червени, сини и др. Добре развитият зюмбюл трябва да има най-малко 12 цветчета на цветоносното си стъбло, които може да достигат и до 50. Листата са широколинейни, сочни, лъскави, на върха слабо заострени.

Народите от Западна Европа са го внесли от Западна Азия преди повече от три столетия и веднага са започнали да го подобряват. Днес съществуват множество соротве, отличаващи се от оригинала с едрите си съцветия и цветове и нежните и разнообразни багрите – сини, виолетови, бели, розови, лилави.

Достига 20 – 30 cm височина.

Зюмбюлите дават семена, но се размножават по вегетативен начин – чрез отделяне на дребните луковички. При някои сортове обаче размножаването става твърде бавно, понеже се образуват много, но дребни луковички. Затова използвайте малка хитрост – преди засаждането цепнете дъното на старата луковичка кръстообразно. Засаждането трябва да стане през есента.

Зюмбюлът не е придирчиво цвете – той може да расте и на слънчеви места, и на полусянка. Добре е луковиците му да се изваждат всяка година след прецъфтяването и веднага да се засаждат на уютно ново място, като се заравят с около 12 см пръст.

Източници

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.