Австралийска рогата акула
| Австралийска рогата акула | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
(Meyer, 1793) | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Австралийска рогата акула в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Австралийска рогата акула или Портджаксънова акула (Heterodontus portusjacksoni) е вид хрущялна риба. Тя е нощен, яйцеснасящ вид рогата акула от семейство Разнозъби акули (Heterodontidae) и е разпространена във всички, освен северните, крайбрежни райони на Австралия, включително във водите около Порт Джаксън (залив в югоизточната част на страната, в границите на който се намира град Сидни, щат Нов Южен Уелс).
Портджаксъновата акула може да нарасне до 1,67 m на дължина. Има голяма глава с изпъкнали дъги на челото и тъмнокафяви маркировки от двете страни на главата, по гърба до гръбната перка и отстрани, открояващи се на по-светлото, сиво-кафяво тяло, което го прави много лесен за идентифициране вид.[2]
Портджаксъновата акула е мигриращ вид, тя пътува на юг през лятото и се връща на север за да се размножава през зимните месеци. Храни се с твърди черупчести мекотели, ракообразни, морски таралежи и риба.
Особености
[редактиране | редактиране на кода]Подобно на другите акули в техния род, и тези са с широка, плоска глава и имат забележима анална перка и гребени над очите. Двете гръбни перки на този вид акули са с почти еднакви размери, всяка снабдена с шип в предната си част. Мълвата гласи, че шиповете са отровни.[3] Вън от това, не са много опасни за хората, тъй като са нощни и придънни риби, а захапката им е сравнително слаба.[4]
Видът е относително лесно разпознаваем, донякъде заради подобната на юзда маркировка, която се простира през по-голямата част от дължината на тялото на рибата. Тази окраска започва от очите им до първата гръбна перка и след това през останалата част от тялото. Други черти, които помагат за разграничаването им са малката уста и сиво-кафявите на цвят ноздри (дишането е с хриле), които са свързани с устата.[5] Освен това, и зъбите й са особени и с характерна форма и комбинация. Те не са назъбени и за разлика от зъбите на другите акули, са различни в предната и задната част на челюстта. Оттам е и латинското им наименование Heterodontus (от гръцки: хетерос - „различен“, донт - „зъб“) Предните са малки и остри, докато задните са плоски, широки и тъпи. Тези зъби могат да служат за задържане и разкъсване, а после и за смачкване и смилане, те са идеални за раздробяване и с това - пригодени към диетата на вида, която се състои от черупчести мекотели и подобни им организми, например - бодлокожи. Докато са млади, акулите имат по-остри зъби[3] и се хранят в по-голяма част с мека плячка, отколкото възрастните. Те могат да се хранят и като засмукват вода и пясък от дъното и изхвърлят пясъка през хрилните си отвори, а задържат и поглъщат храната.
Друга отлика от редица други видове акули е че това е яйценосен вид, т.е портджаксъновите акули снасят яйца, а не раждат малките си. Мъжките достигат полова зрялост на възраст между 8 и 10 години, а женските - на 11 до 14. Размножителният им сезон започва през август и продължава до средата на ноември, а женската снася двойки яйца на всеки 10 до 14 дни. През един размножителен сезон женската може да снесе до 8 двойки яйца. Ембрионите се развиват 10-11 месеца преди да се излюпят наведнъж, но имат 89% смъртност още преди това.[5]
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Портджаксъновата акула е ендемичен за водите около Австралия вид. Може да се открие в южните австралийски води и западно от южния бряг на централната част на континента. Смята се, че произлизат някъде от крайбрежията на Южна Африка.[6] Има единичен случай при който се е появила край бреговете на Нова Зеландия, но обикновено разпространението ѝ е ограничено в 2 групи от Североизточна Виктория до Западна Австралия и от Южен Куинсланд до Нов Южен Уелс. Обикновено живее на по-малко от 100 m под водата, но е известно, че достига и до дълбочина от около 275 m.[3]
Територията на акулата обичайно е разположена в каменни седименти на дъното, където се храни. Тъй като акулата е активна през нощта (предвид това, че тогава и плячката й е най-активна), през деня тя се крие в зони с ниско течение, като пещери и скални пукнатини.[5] Често се събират по няколко възрастни екземпляра, докато по-младите акули рядко общуват помежду си.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Heterodontus portusjacksoni (Meyer, 1793). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Kindersley, Dorling. Animal. New York City, DK Publishing, 2001, 2005. ISBN 0-7894-7764-5.
- ↑ а б в M. McGrouther. Port Jackson Shark // Australian Museum, October 2006. Посетен на 26 март 2009.
- ↑ https://www.heraldsun.com.au/archive/news/man-bitten-by-shark-at-elwood-beach/news-story/d27e874d37e9e3c565cb1818ab56da6b
- ↑ а б в Rebecca Sarah Thaler. Port Jackson Shark // Florida Museum of Natural History. Архивиран от оригинала на 2012-10-07. Посетен на 27 март 2009.
- ↑ Robert Burton. International Wildlife Encyclopedia. Marshall Cavendish, 2002.
- ↑ Pouca, Catarina Vila; Brown, Culum (2019). "Lack of social preference between unfamiliar and familiar juvenile Port Jackson sharks Heterodontus portusjacksoni". Journal of Fish Biology. 95 (2): 520–526. doi:10.1111/jfb.13982. ISSN 1095-8649. PMID 30993695. S2CID 119522453.