Направо към съдържанието

Мексикански отровен гущер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Heloderma horridum)
Мексикански отровен гущер
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровни гущери (Helodermatidae)
род:Същински отровни гущери (Heloderma)
вид:Мексикански отровен гущер (H. horridum)
Научно наименование
(Wiegmann, 1829)
Мексикански отровен гущер в Общомедия
[ редактиране ]

Мексиканският отровен гущер (Heloderma horridum) е вид отровен гущер от семейство Отровни гущери (Helodermatidae).

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща главно в Мексико и Южна Гватемала.[2] Техните местообитания са предимно в пустинята, тропическите широколистни гори и горите с трънливи храсти, но се срещат също и в борово-дъбови гори на надморска височина до 1500 метра.[3]

Той и другият член на същия род, Аризонският отровен гущер (H. suspectum), са единствените гущери, за които е известно, че са развили система за произвеждане на отрова. Този вид е по-голям от аризонския, има по-матова окраска, черен е с жълтеникави ивици. Тъй като това е хищник, който се храни предимно с яйца, основната употреба на отровата му все още се дебатира сред учените. Установено е, че тази отрова съдържа няколко ензима, полезни за производството на лекарства за лечение на диабет.

  1. Heloderma horridum (Wiegmann, 1829). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. Angeli, Steven. Beaded Dragon // Reptile Care 9 (1). 2005. с. 36 – 39.
  3. Beck, Daniel D. (2005). Biology of Gila Monsters and Beaded Lizards (Organisms and Environments). University of California Press. p. 247. ISBN 978-0-520-24357-6