Направо към съдържанието

Стелеров морски орел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Haliaeetus pelagicus)
Стелеров морски орел
Природозащитен статут
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Морски орли (Haliaeetus)
вид:Стелеров морски орел (H. pelagicus)
Научно наименование
Pallas, 1811
Разпространение
Стелеров морски орел в Общомедия
[ редактиране ]

Стелеровия морски орел (Haliaeetus pelagicus) е едра дневна граблива птица от семейство Ястребови. Видът е ендемит на Далечния изток.[2]

Физическа характеристика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дължина на тялото: 85 – 94 cm
  • Тегло: 4,9 – 9 kg

Женските индивиди са по-едри и по-тежки от мъжките. Оперението е черно-кафяво с бели опашка, рамене и чело.[3] На п-в Корея са установени и изцяло черни индивиди, принадлежащи към подвида H. p. niger, или Корейски морски орел.

Разпространение и местообитание

[редактиране | редактиране на кода]

Гнездовият му ареал обхваща азиатското крайбрежие на Берингово море, северното крайбрежие на Охотско море, където е прелетен, полуостров Камчатка, южното крайбрежие на Охотско море, долното течение на р. Амур, островите Сахалин и Шантар, където е постоянен. Зимува в Североизточен Китай, п-в Корея, Японските острови и Курилските острови.[3]

Обитава морски брегове и долните течения на реки, по-рядко навлиза навътре в сушата, където има водоеми богати на риба. Предпочита гористи речни долини, където може да намери подходящи дървета за гнездене.[3]

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Част от популацията отлита на юг през зимата, друга остава на Камчатка и брега на Охотско море.[3]

Храни се най-вече с големи риби. Любима му е тихоокеанската сьомга (Oncorhynchus gorbuscha), но лови и друга плячка. Характерно за него е мършоядството.[3]

Моногамни птици. Прави гнезда предимно върху големи дървета, но също и върху крайморски скали и островни скали далеч от брега. Гнездото е грубо, направено от големи пръчки и клони. Снася обикновено 2 яйца, които мъти в периода април – май, в продължение на 7 седмици. Малките стават самостоятелни след около 10 седмици.[3]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

Световната популация наброява 5000 птици, но намалява. Основните заплахи са изсичането на старите гори, строежи на ВЕЦ и интензивния риболов. Особена заплаха е отравянето с олово от сачми в трупове на убити животни, които орела поглъща. Препоръките за облекчаване на неблагоприятните влияния включват ограничаване на въздействията от индустриализацията в Русия, създаване на места за хранене, насърчаване на устойчиво управление на рибните запаси и защита на районите за хвърляне на хайвер на сьомгата.[3]

  • Включен в Червената книга на Русия като рядък вид с ограничено разпространение[2]
  1. Haliaeetus pelagicus (Pallas, 1811). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б Haliaeetus pelagicus. В:2000 Красная книга России. Том 1. Животные. Посетен на 29 юли 2008
  3. а б в г д е ж Grzimek's Animal Life Encyclopedia. Vol. 8, Birds I (2003), стр. 334
  4. BirdLife International 2007. Haliaeetus pelagicus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 29 юли 2008.
  • Grzimek's Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 8, Birds I, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 333 – 334 (електронно издание, pdf)