Световна шахматна федерация

Световна шахматна федерация
Информация
Акроними	FIDE
Мото	"Gens una sumus" (Ние сме един народ/едно семейство)
Основана	20 юли 1924 г.
Седалище	Лозана, Швейцария
Ръководител	Аркадий Дворкович
Членове	195 национални федерации
Сайт	www.fide.com
Портал	Шахмат

Световната шахматна федерация (известна като ФИДЕ – от френски Fédération Internationale des Échecs, на английски World Chess Federation) е международна неправителствена организация, съставена от национални шахматни федерации. Основана е на 20 юли 1924 г. в Париж. ФИДЕ е ръководен орган, регулиращ всички международни състезания по шахмат, като: Шахматните олимпиади и световните шахматни първенства, изчислява личните рейтинги на шахматистите ЕЛО, определя шахматните правила, дава званията майстор, международен майстор и гросмайстор за мъже и жени и назначава съдиите на шахматните състезания. Дейността на организацията е разпределена между 14 комисии.

През 1989 г. ФИДЕ е призната за международна организация, а през 1999 г. и от Международния олимпийски комитет (МОК).

ФИДЕ е сред най-големите спортни организации в света, с членуващи към момента 195 федерации и над 40 провеждани официални първенства за юноши, жени, мъже и шахматисти старша възраст. Национални олимпийски комитети в 115 страни са асоциирали и признали напълно шахмата; 105 държави го признават като спорт и броят им непрестанно нараства. ФИДЕ цели развитие на шахмата за всички народи по света, както и повишаване на шахматната култура на спортна, научна, креативна и културна основа. Федерацията се стреми към значителен ръст на броя на хората, които взимат участие в различни шахматни турнири, което от своя страна да доведе до повишаване нивото на участие в световен мащаб. Целта е двойна – подпомагане на най-добрите играчи за достигане на нови върхове и увеличаване на ресурса от нови таланти – потенциални световни шампиони.

История на ФИДЕ

Основаване на Федерацията и ранни години

През април 1914 г. в Санкт-Петербург е поета инициативата за създаване на международна шахматна федерация. Идеята не предизвиква нужния интерес и през юли същата година, по време на Световния турнир по шахмат Менхайм, е отправено ново предложение, което също остава без резултат, поради избухването на Първата световна война.

Следващата стъпка към създаването на федерация е установяването на т.нар. правила London Rules (по предложение на световния шампион Хосе Раул Капабланка през 1922 г.). Според тях печели този, който победи в шест игри, а всяка среща продължава не повече от 5 часа, като за 2 часа и половина всеки играч има право на не повече от 40 хода; освен това в продължение на 1 година шампионът е длъжен да защитава титлата си, приемайки отправени към него предизвикателства с награден фонд минимум 10 000 $. Единственият мач, проведен по тези правила, е срещата Капабланка – Александър Алехин през 1927 г.

Световната шахматна федерация (ФИДЕ) е основана през 1924 г. в Париж, когато е проведен и първият шахматен турнир в рамките на Осмите олимпийски игри. В първите години от създаването си Федерацията се ползва с малка власт в света на шахмата и страда от липса на финансиране.

В периода 1925 – 1926 г. започва организирането на първата Световна шахматна олимпиада. ФИДЕ прави някои промени в Лондонските правила – отхвърля задължителната минимална вноска от 10 000 $, тъй като е сметната за непосилна. Поради прекалено късното разпращане на поканите, на т. нар. Малка олимпиада през 1926 г. участват представители на само четири държави – Унгария (победител), Югославия, Румъния и Германия. През следващата година започва организацията по провеждането на Турнира на нациите, останал известен под името Световна олимпиада по шахмат.

1946 – 1993 година

В този период в световния шахмат настъпва хаос. Огромните загуби по време и след края на Втората световна война правят много държави неспособни да изпращат свои представители на световни турнири. Един от най-засегнатите е Съветският съюз. Ситуацията е изострена и от дългогодишния отказ на СССР да се присъедини към ФИДЕ, особено като се вземе предвид, че най-изявените шахматисти са именно негови представители. Положението усложнява и смъртта на Алехин, който умира през 1946 г., докато все още е световен шампион.

Кризата започва да отминава постепенно през 1947 г., когато Съветският съюз изпраща до ФИДЕ телеграма, чрез която заявява желание за представителство в бъдещите срещи на Федерацията и се извинява за отсъствието на такова. Освен това е взето решение формата на турнира АВРО (1938 г.) да стане основа на Световния шампионат през 1948 г. Турнирът АВРО събира осемте най-добри играчи по това време. Двама от тях обаче – Капабланка и Алехин, са починали и ФИДЕ решава, че шампионатът ще се проведе между останалите шестима, които ще се състезават на принципа ‘всеки срещу всеки’. Това са: Макс Еве (Холандия), Михаил Ботвиник, Паул Керес и Сало Флор (СССР) и Рубен Файн и Самуел Решевски (САЩ). Впоследствие Рубен се оттегля, а Флор е заменен от Василий Смислов. Световен шампион става Михаил Ботвиник.

Именно след този шампионат се поставя началото на последователността, в която ще се излъчват претендентите за следващото световно първенство по шахмат. Става въпрос за тригодишен цикъл. Първо се провеждат Зонални турнири (броят им зависи от броя на играчите, които всяка държава излъчва). Победителите от зоналните турнири участват в Междузонални турнири (провеждат се два такива). Най-високо класиралите се играчи се състезават в Турнира на кандидатите, а победителят в него се среща с настоящия световен шампион. Така е до 1962 г., когато възниква спор около американския шахматист Боби Фишер.

Противоречия около Боби Фишер

По време на Турнира на кандидатите в Кюрасао през 1962 г. представителят на САЩ Боби Фишер твърди, че съветските шахматисти Тигран Петросян, Паул Керес и Ефим Гелер предварително са уговорили равенство в срещите помежду си, а Виктор Корчной е инструктиран да загуби от тях – в резултат Фишер завършва четвърти, много след тримата играчи на СССР. Статистически анализ от 2006 г. подкрепя версията на Фишер за събитията от турнира в Кюрасао и доказва нейната истинност, но при конкретното неубедително представяне на Фишер. Говорейки обективно, удържането на висши позиции с помощта на договорени ремита е било възможно, но само защото Фишер действително е изоставал от фаворитите. Ако той реално е претендирал на първото място, съветските гросмайстори са могли да го спрат само печелейки един срещу друг. Дори и самият Фишер в една от партиите с Гелер се съгласява на реми на 14-ия ход, а с Керес – на 12-ия. В отговор ФИДЕ променя формата на Турнира на кандидатите – използва се системата на елиминиране, а не принципът „всеки срещу всеки“.

През 1969 г. следва друг скандал, в основата на който стои американският шахматист. Той отказва да участва в Шампионата на САЩ, защото има разногласия за формата на турнира и наградния фонд. Фишер обаче претендира за правото си на участие в следващите кръгове, тъй като този шампионат е Зонален турнир. Тогавашният президент на ФИДЕ Макс Еве успява да изтълкува правилата за участие много гъвкаво и позволява на Фишер да участва в Междузоналния турнир в Палма де Майорка през 1970 г. Той побеждава убедително, класира се за Турнира на кандидатите (1971 г.), където също излиза победител и печели правото през следващата година да се изправи срещу носителя на световната титла Борис Спаски. Фишер побеждава Спаски и става новият световен шампион по шахмат.

Следва пореден конфликт между ФИДЕ и Фишер, който се обявява против установената практика световният шампион да губи титлата си при загуба от претендента и иска той да го победи най-малко два пъти, за да си заслужи титлата.

Фишер губи титлата си на 3 април 1975 г. след като му е отнета, заради неприемливите условия, които поставя за мача си с Анатолий Карпов – ФИДЕ определя Хавана за града, в който ще се проведе срещата между Фишер и претендента Карпов. Американските власти отказват да пуснат Фишер на кубинска земя. Той поставя условие партиите да се играят по телефона. Това предложение е отхвърлено, тъй като се губи факторът за психологическо влияние по време на партията. Анатолий Карпов става единственият в историята световен шампион по шахмат без да е играл партии във финален мач или турнир за титлата.

Противоречия между ФИДЕ и СССР (1970-те)

През 1976 г. претендентът за световната титла Виктор Корчной търси политическо убежище в Холандия. ФИДЕ дава обещание, че той ще запази всичките си права, а по-късно се противопоставя и на опитите на СССР да предотврати срещата за титлата между Корчной и Анатолий Карпов (1978 г.). През същата година ФИДЕ решава да проведе Шахматната олимпиада в Израел, а тогава СССР не признава Израел за автономна държава.

1983 – 1985 година

По време на Световното първенство по шахмат през 1984 г. на финалната среща един срещу друг се изправят Анатолий Карпов и Гари Каспаров. Победител е този, който спечели в шест игри. След първите 27 игри Карпов води с 5:0, но до 48-ата игра Каспаров почти е изравнил резултата – 5:3. Мачът продължава 159 дни и след 6-дневни преговори ФИДЕ решава срещата да бъде прекратена и подновена отново след осем месеца при резултат 0:0; поставя се и лимит от 24 игри. Карпов обаче се противопоставя на решението на Федерацията. Двубоят между двамата шахматисти е възобновен в Москва. Гари Каспаров печели с 13:11, отнема титлата от Карпов и става новият световен шампион.

1993 година –

От 1993 г. до 2006 г. настъпва разделение в света на шахмата. През 1992 г. Найджъл Шорт печели Турнира на кандидатите и става основният претендент за титлата на Гари Каспаров. В процеса на организация на срещата между двамата, ФИДЕ твърде бързо приема Манчестър (Великобритания) да бъде домакин на събитието, без да се допита до мнението на двамата шахматисти. Каспаров и Шорт считат, че ФИДЕ не им е подсигурила най-добрата оферта за участие и решават да се състезават под егидата на Професионалната асоциация по шахмат. Федерацията отнема титлата на Каспаров, отлъчва двамата шахматисти и урежда среща между Анатолий Карпов и Ян Тиман, отстранен от Шорт на полуфиналния Турнир на кандидатите. Така на първенството през 1993 г. Гари Каспаров и Анатолий Карпов си поделят титлата световен шампион.

Едва година по-късно Каспаров вече счита отцепването си от ФИДЕ за грешка и дори подкрепя повторната кандидатура на Кампоманес.

През 1994 г. Флоренцио Кампоманес, който подава оставка след подозрения в корупция, президент на Федерацията става Кирсан Илюмжинов, президент на Република Калмикия.

В следващите няколко години са направени няколко неуспешни опита да бъде обединен световният шахмат. В крайна сметка през 2006 г. се играе обединителен мач за световната шахматна корона между Владимир Крамник (победил Гари Каспаров в турнира Brain Games World Chess Championship) и Веселин Топалов. И по време на тази среща възниква неприятен спор, вследствие на който една игра е присъдена на Топалов. Победител и носител на обединената титла става Крамник.

През 2007 г. световен шампион става Вишванатан Ананд от Индия. Той печели обединената титла в мач с Владимир Крамник. Успява да я защити в мачове през 2008 г. срещу Крамник, през 2010 г. срещу Топалов и през 2012 г. срещу Гелфанд.

На 22 ноември 2013 г. световен шампион става Магнус Карлсен (Норвегия), който побеждава Ананд в мач за титлата. Защитава я 4 пъти, а през 2022 г. отказва това в преговорите с ФИДЕ и остава шампион до април 2023 г.

Критики към политиката на ФИДЕ

По времето, когато Макс Еве е президент на ФИДЕ (1970 – 1978 г.), тя се разраства бързо, а Флоренцио Кампоманес (президент в периода 1982 – 1995 г.) продължава неговата политика, а освен това предлага и всеки член на Федерацията да получава правото на един глас при вземането на решения. Бившият световен шампион Анатолий Карпов определя това като нож с две остриета – приемането на толкова много бедни държави води до получаването на вакуум в ръководството начело на световния шахмат и това води до манипулиране на решенията.

Президентът на ФИДЕ Аркадий Дворкович

Президенти на ФИДЕ

2018 –	Аркадий Дворкович
1995 – 2018	Кирсан Илюмжинов
1982 – 1995	Флоренцио Кампоманес
1978 – 1982	Фридрик Олафсон
1970 – 1978	Махгиелис (Макс) Еве
1949 – 1970	Фолке Рогард
1924 – 1949	Александер Рюб

Сузан Полгар, съветник в Треньорската комисия (2020)

Антоанета Стефанова, член на Треньорската комисия (2020)

Александра Костенюк, член на Комисията по шах за жени (2020)

Комисии

• Социална комисия
• Комисия за инвалиди
• Системи от сдвоявания и програми
• Комисия за честна игра
• Квалификационна комисия.
  Член от България е Илия Филипов.
• Комисия за глобална стратегия
• Комисия за планиране и развитие
• Треньорска комисия
• Комисия по правилата
• Комисия по събития
• Комисия по етика и дисциплина
• Комисия по шах за жени
• Комисия по шах в образованието
• Комисия на арбитрите

Държави членки

Европа

Албания, Андора, Армения, Австрия, Азербайджан, Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Кипър, Чехия, Дания, Англия, Естония, Фарьорски острови, Финландия, Бившият ЮГ, Македония, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Израел, Италия, Косово, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Молдова, Монако, Черна гора, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сан Марино, Шотландия, Сърбия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Украйна, Уелс

Африка

Алжир, Ангола, Ботсуана, Буркина Фасо, Бурунди, Камерун, Кабо Верде, Централноафриканската република, Коморски острови, Конго, Кот д'Ивоар, Джибути, Египет, Еритрея, Етиопия, Габон, Гамбия, Гана, Кения, Лесото, Либерия, Либия, Мадагаскар, Малави, Мали, Мавритания, Мавриций, Мароко, Мозамбик, Намибия Нигерия, Руанда, Сао Томе и Принсипи, Сенегал, Сейшелски острови, Сиера Леоне, Сомалия, Южна Африка, Южен Судан, Судан, Есватини, Танзания, Того, Тунис, Уганда, Замбия, Зимбабве.

Америка

Аржентина, Аруба, Бахами, Барбадос, Бермуда, Боливия, Бразилия, Британски, Вирджински, острови, Канада, Чили, Колумбия, Коста Рика, Куба, Доминиканска република, Еквадор, Ел Салвадор, Гватемала, Гвиана, Хаити, Хондурас, Ямайка, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Пуерто Рико, Суринам, Тринидад и Тобаго, Съединените американски щати, Уругвай, Американски Вирджински острови, Венецуела

Азия

Афганистан, Австралия, Бахрейн, Бангладеш, Бутан, Бруней, Дарусалам, Камбоджа, Китайската народна република, Фиджи, Гуам, Хонг Конг, Индия, Индонезия, Иран, Ирак, Япония, Йордания, Казахстан, Кувейт, Киргизстан, Лао, с Ливан, Макао, Малайзия, Малдивите, Монголия, Мианмар, Непал, Нова Зеландия, Оман, Пакистан, Палау, Палестина, Папуа и Нова Гвинея, Филипини, Катар, Саудитска Арабия, Сингапур, Република Китай, Соломонови острови, Южна Корея, Шри Ланка, Сирия, Таджикистан, Тайланд, Източен, Тимор, Туркменистан, Обединените арабски емирства, Узбекистан, Виетнам, Йемен

Външни препратки

• Официален сайт на ФИДЕ

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата FIDE в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​