Европейска космическа агенция
| Европейска космическа агенция | |
| European Space Agency | |
 | |
 Седалището на ЕКА в Париж | |
| Собственик | |
|---|---|
| Основаване | 30 май 1975 г. |
| Център | Париж, Франция |
| Космодрум | КЦ „Гвиана“ |
| Администратор | Йозеф Ашбахер (генерален директор) |
| Бюджет |  6,5 млрд. евро (2021) |
| Уебсайт | www.esa.int |
| Европейска космическа агенция в Общомедия | |
Европейската космическа агенция или ЕКА (на френски: Agence spatiale européenne или ASE, на английски: European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г. и включваща 22 страни-членки. Тя наброява около 2300 сътрудници[1] и има бюджет от около 6,5 милиарда евро за 2021 г.[2]
Главната квартира на организацията се намира в Париж, Франция. Космодрумът на Европейската космическа агенция е в Куру, Френска Гвиана. Той е разположен близо до екватора, като по този начин се улеснява достъпът до геостационарни орбити. Технологичният център на ЕКА (ESTEC) се намира в Нордвейк, Холандия, Центърът за обучение на астронавти (EAC) в Кьолн, Германия, Контролният център (ESOC) в Дармщат, Германия, а Институтът за научни изследвания (ESRIN) във Фраскати, Италия.
През последните години Европейската космическа агенция, със своята ракета-носител Ариана 5, се утвърди като лидер в извеждането на търговски спътници и се превърна в основен конкурент на НАСА. Наред с тези задачи, ЕКА изпълнява и много научни мисии с цел изучаването на Земята и планетите от Слънчевата система.
Страни-членки
[редактиране | редактиране на кода]
| Страни членки | Мандатна страна |
Факултативна страна |
Общо (€ млн.) |
Общо(%) |
|---|---|---|---|---|
| Франция | 15,63% | 31,55% | 718.2 | 22,2% |
| Германия | 23,41% | 21,45% | 797.4 | 24,6% |
| Италия | 12,88% | 14,59% | 329.9 | 10,2% |
| Великобритания | 16,93% | 5,91% | 322.3 | 9,9% |
| Белгия | 2,83% | 7,37% | 189.5 | 5,8% |
| Испания | 6,87% | 5,76% | 131.7 | 4,1% |
| Швейцария | 3,40% | 3,49% | 134.9 | 4,2% |
| Нидерландия | 4,43% | 2,87% | 74.7 | 2,3% |
| Швеция | 2,61% | 2,11% | 80.3 | 2,5% |
| Австрия | 2,26% | 0,87% | 51.5 | 1,6% |
| Норвегия | 1,70% | 1,02% | 59.8 | 1,8% |
| Дания | 1,82% | 0,78% | 26.8 | 0,8% |
| Полша | 30 | 0,9% | ||
| Румъния | 25,4 | 0,8% | ||
| Финландия | 1,37% | 0,54% | 19.6 | 0,6% |
| Ирландия | 0,95% | 0,30% | 18 | 0,6% |
| Гърция | 1,50% | 0,12% | 12,6 | 0,4% |
| Чехия | 14.2 | 0,4% | ||
| Португалия | 1,20% | 0,19% | 16.7 | 0,5% |
| Люксембург | 0,21% | 0,13% | 23 | 0,7% |
| Унгария | ||||
| Естония | 0.8 | 0,1% | ||
| Канада | 15.5 | 0,5% |
Таблицата по-горе съдържа списък на всички държави членки и техните вноски през 2015 г.
Единственият асоцииран член на ESA е Канада.
Европейската космическа агенция включва националните космически агенции и други организации от следните двадесет и две държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция.
Агенцията е сключила договори за партньорство с различни държави извън Европейската общност и вероятно част от новите страни-членки на Европейския съюз ще се присъединят в най-скоро време към ЕКА.
- Латвия и Словения са подписали петгодишен план за сътрудничество, който е последната фаза преди пълноправното членство. Тези страни могат да участват в голяма част от програмите на агенцията.
- България, Литва и Словакия са подписали временен план за сътрудничество.
- Израел, Малта, Кипър, Турция и Украйна са подписали ограничен план за сътрудничество.
- Канада има специален статут на сътрудничеща държава и участва в органите за взимане на решения.
- Русия и Китай са двата основни партньора на Европейската космическа агенция и сътрудничат в множество проекти.
Официални езици
[редактиране | редактиране на кода]В заседанията на органите, комитетите или работните групи на организацията се използват английски, френски и немски език; преводът на тези три езика е осигурен. Всички официални документи също се пишат на тези три езика, според резолюция 8, алинея 1, от Конвенцията за основаване на Европейската космическа агенция.[3]
Взаимоотношения с Европейския съюз
[редактиране | редактиране на кода]ЕКА не е част от органите на Европейския съюз (ЕС) и в нея членуват страни, които не са членки на ЕС, като Швейцария и Норвегия, и още две страни от EFTA. Обаче има връзки между тези две организации, заедно с различни споразумения, по които се работи, за да се установи легален статут на ЕКА под наблюдението на ЕС.[4] ЕКА и ЕС имат общи цели.
Ракети-носители на ЕКА
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
ЕКА има голям напредък в разработването и изстрелването на ракети-носители. Скоро арсеналът на ЕКА ще се състои от три основни ракети: Ариана 5, Союз и Вега. Изстрелванията са поети от Арианаспейс и се извършват от Гвиански космически център в Куру, Френска Гвиана. Тъй като повечето комуникационни спътници имат екваториални орбити, изстрелването от този космодрум позволява носенето на по-големи товари, отколкото при изстрелвания от космодрумите на север. Космодрумът в Куру дава по-голямо ускорение поради разположението си близо до екватора.
Ариана 5
[редактиране | редактиране на кода]
Ариана 5 е основната ракета-носител на ЕКА. Може да изведе от 6 до 10 тона в геостационарна орбита и 21 тона в ниска околоземна орбита. Ракетата е на служба от 1997 г. и заменя старата Ариана 4. Ариана има няколко модификации, от които най-тежка е Ариана 5 ECA, която се проваля при първия си полет през 2002 г., но след това прави 10 последователни успешни полета.[5]
От семейството ракети Ариана, Ариана 1, 2, 3 и 4 са излезли от употреба.
Союз-2
[редактиране | редактиране на кода]Союз е среднотоварна ракета-носител (може да изведе 3 тона в ГТО), планирана първоначално да обслужва ЕКА от 2007 г.[6] Агенцията е платила 340 млн. евро на Федералната космическа агенция на Русия за да използва ракетата.[7] Русия поема ангажимента да произвежда частите за ракетите и да ги превозва с кораб до центъра във Френска Гвиана, където те да бъдат сглобявани. Така ЕКА печели ракета-носител, като съкращава разходите за развитието на тези технологии и направо ги купува от Русия. Освен това ракетите Союз имат 40-годишна история и много успешни полети. Близостта на космодрума до екватора позволява изстрелването на почти двойно по-тежки товари, отколкото от Байконур (3.0 срещу 1.7 тона). И двете агенции (ЕКА и Роскосмос) имат ползи от сътрудничеството. Смята се, че Франция, която е най-големият участник в ЕКА, е спомогнала много за подписването на споразумението. Това е така, защото Франция и Русия имат многогодишни добри отношения.[8]
Към януари 2011 г. се очаква стартовият комплекс за Союз-2, след неколкократни забавяния, да бъде одобрен през април, и първото изстрелване от него да се състои между 15 август и 15 септември.[9]
Вега
[редактиране | редактиране на кода]Вега е ракета-носител, способна да изведе малък товар (1,5 тона) в ниска околоземна орбита. Първоначално е планирано първият полет да бъде през 2008 г.; след неколкократни отлагания той е предвиден за втората половина на 2011 г.[9]
Основният изпълнител на програмата Вега е Италия, която поема 65% от цената на проекта. Ракетата има три степени с твърдо гориво и допълнителен двигател с течно гориво. Въпреки че е малка ракета, Вега може да изведе многокомпонентен товар в орбита.
Проекти
[редактиране | редактиране на кода]Международна космическа станция
[редактиране | редактиране на кода]
Не всички страни членки на ЕКА участват в изграждането на МКС.[10] Само 10 страни от общо 20 участват. Европейската космическа агенция участва в изграждането на два от модулите на Международната космическа станция:
- Кълъмбъс – научна лаборатория, модул от международната станция, изведен в орбита с Космическа совалка на борда на мисия STS-122.
- Купола – модул-обсерватория, завършен през юли 2005 г. Изстрелян е на 8 февруари 2010 г. и скачен със станцията на 12 февруари.
Цената на МКС се оценява на около €100 милиарда (разработка, конструиране и управляване на станцията в период от 10 години), от които ЕКА трябва да плати €8 млрд.[11]
Трябва да се отбележи, че само 5 от общо 25-те страни-членки участват в изграждането на модулите. Основната причина за неучастието е високата цена на модулите, която според последни оценки е около 8 милиарда евро. 90% от сумата се плаща от Германия (41%), Франция (28%) и Италия (20%).
ЕКА е разработила Автономния товарен кораб (АТК) за извършване на доставки до станцията. Всеки АТК може да пренася до 7667 kg товари до МКС.[12] Първият кораб се именован Жул Верн и е изстрелян на 9 март 2008 г. Скачването с МКС е осъществено на 3 април 2008 г. Тази маневра се счита за главен технически подвиг на мисията и включва използването на автоматични системи, които позволяват на АТК да проследи МКС, движеща се с 27 000 km/h, и да се скачи с нея с точност до 2 cm.
Към 2014 година МКС се обслужва от руските космически кораби Прогрес и Союз, европейския Автономния товарен кораб (ATK), японския товарния кораб H-II и американските Дракон и Сигнъс.
Активни проекти
[редактиране | редактиране на кода]Настоящи
[редактиране | редактиране на кода]- Артемис – европейски телекомуникационен спътник.
- Касини-Хюйгенс – програма за изследване на Титан, спътник на Сатурн.
- Клъстър 2 – група от 4 сонди за изследване на магнитосферата на Земята.
- Двойна звезда – програма за изследване на влиянието на Слънцето върху Земята (в сътрудничество с Китай).
- Енвисат – най-големият сателит в света за изследване на околната среда.
- ERS-2 – сателит за наблюдаване на Земята, изведен в орбита през 1995 г.
- Хъбъл – космически телескоп, съвместен проект с НАСА.
- Интеграл – най-чувствителната космическа лаборатория за наблюдение на гама лъчи.
- Марс експрес – мисия до Марс.
- Розета – програма за изследване на кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko през 2014 г.
- СМАРТ-1 – лунна сонда и програма тестваща нова двигателна технология.
- СОХО – космическа обсерватория за изследване на Слънцето (в сътрудничество с НАСА).
- Одисей – изследване на Слънчевата система.
- XMM-Newton – рентгенов сателит.
- Венера експрес – мисия до Венера.
- Хершел – космическа обсерватория, работеща в далечния инфрачервен и субмилиметровия диапазон.
- Планк – космическа обсерватория за изучаване на реликтовото излъчване на Вселената и други видове наблюдения.
Предстоящи
[редактиране | редактиране на кода]- ADM-Aeolus – програма за изследване на профила на Земните ветрове (2007 г.)
- BepiColombo – мисия към Меркурий
- Чандраян 1 – индийска лунна сонда с инструменти на ЕКА (2007 г.)
- Корот – космически телескоп за търсене на планети от земен тип. Проект на Френския център за космически изследвания.
- КриоСат – мисия за изследване на дебелината на ледената покривка на Земята. През октомври 2005 г. изстрелването на сателита се проваля и ЕКА проучва възможността за нов сателит, който може да бъде изстрелян след около 3 години.
- Галилео – Европейска навигационна система, подобна на GPS.
- Гая – космически телескоп за съставяне на триизмерна карта на Галактиката
- Космическа обсерватория Хершел
- КЕО – сателит, носещ послание към бъдещите жители на земята, спонсориран от ЕКА. Космическата капсула ще се завърне на земята през 52 006 г.
- LISA Pathfinder – сонда за изследване на технологии, необходими за мисията LISA (програма за изучаване на гравитационните вълни)
Бъдещи
[редактиране | редактиране на кода]- Аврора – програма за изследване и за изпращане на човек на Марс и други планети от Слънчевата система.
- Дарвин – интерферометър за откриване на планети с размерите на Земята.
- EADS Phoenix – Европейска космическа совалка.
- JWST – космически телескоп, приемник на Хъбъл – съвместен проект с НАСА
- XEUS – рентгенов спектроскоп.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Die ESA: Fakten und Zahlen
- ↑ ESA - Funding (esa.int)
- ↑ Конвенция за основаване на Европейската космическа агенция, Annex 1 Resolution 8 page 125
- ↑ Информация от ЕКА за връзките ѝ с ЕС. ето тук
- ↑ Information on Ariane 5 provided by ESA
- ↑ Article by ESA on the launch date of Soyuz from French Guiana
- ↑ ESA information on the cooperation with Russia on the Soyuz spacecraft.
- ↑ EuroNews report about the joint venture, архив на оригинала от 22 август 2006, https://web.archive.org/web/20060822201243/http://stream1.euronews.net:8080/ramgen/mag/space-soyouz-en.rm?usehostname, посетен на 3 март 2008
- ↑ а б ВВС: 2011 'year of rockets' for Europe
- ↑ International Space Station: European Participating States // European Space Agency, 2009. Посетен на 23 май 2014 г.
- ↑ ESA website on the International Space Station and its share of the costs. [1]
- ↑ Automated Transfer Vehicle (ATV) Utilisation Relevant Data Rev. 1.2 (PDF) // ESA ERASMUS User Centre.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Официална страница на Ека
- ((en)) Сайта на ЕКА за наука и технология
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
