Кон на Пржевалски
| Кон на Пржевалски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Поляков, 1881) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кон на Пржевалски в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), наричан и Азиатски кон, е единственият див кон, който се среща на свобода в природата (към 21.век).
Разпространен е основно в Централна Азия, в региона Джунгария. Видът е застрашен от изчезване (и в средата на 20.век - почти напълно изчезнал), Правени са някои успешни експерименти за развъждането му, както и за интродукция[1] и към 2023 г. вероятно популацията му брои около 2700 - 3600 броя, включително отглежданите в плен.
Открит е от руския изследовател от полски произход Николай Пржевалски през 1880 г. и наименован на него.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]На дължина тялото му достига около 230 cm, а на височина при холката до 130 cm. То е набито, гърдите - широки, шията - къса, главата - голяма, ушите - малки.
Краката му са тънки и немного високи. Има къса изправена грива.
Окраската на тялото отгоре и отстрани е кафяво-жълтеникава, с надлъжна тясна, тъмна ивица на гърба, а отдолу и на муцуната е светложълта. Гривата и опашката на коня на Пржевалски са черни.
Поведение
[редактиране | редактиране на кода]Конете на Пржевалски обитават открити тревисти равнини и се хранят с тяхната растителност. Живеят на стада до 20 индивида, които при недостиг на храна предприемат миграции.
Много предпазливо животно, способно да развие при бягане големи скорости.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]След 11 месеца бременност ражда по 1 малко; кобилите раждат легнали (според Севда Венкова, директор на Добричкия зоопарк/Зоо-център Добрич към 2007 г.).
В България, коне на Пржевалски са отглеждани в Зоопарка в Ловеч (поне 1 екземпляр), както и в зоологическата градина в Добрич. В нея на тях е отделена широка площ, върху която се разполага стадо от десетина животни, включително малките (към 2019 - 7 коня на Пржевалски, през 2020 г. - вероятно 9.[3] Първоначално двойката (Куна и Игор), живяла и размножавала се в този зоопарк е единствената на Балканския полуостров - към 2007 г. вече има 2 кончета, които са мъжки, впоследствие й се раждат и 2 женски).[4] Съществува организирана инициатива за размножаване и реинтродукция на вида, в която той е партньор (координира се от специалисти по опазването му в Чехия и Швейцария, а мястото на заселването на вече готовите - над 2 годишни - коне е Монголия). Във водения в Прага регистър на отглежданите от хора коне на Пржевалски, около 2007 г. е имало вписани към 100 за континента Европа.[5]
Конят на Пржевалски успешно се кръстосва със зебри и домашни коне.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://www.cash.bg/articles/6692/chernobil-se-prevarna-v-istinski-ray-za-konya-na-przhevalski
- ↑ Boyd, L. и др. Equus ferus ssp. przewalskii // 2011 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2011. Посетен на 8 март 2012.
- ↑ https://www.zoocentredobrich.com/kon-na-przhevalski
- ↑ https://web.archive.org/web/20220218161552/https://www.dobrich.bg/bg/info_pages/152-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82
- ↑ Добрич.com – Единственото на Балканския полуостров семейство Пржевалски има нов потомък Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.