Направо към съдържанието

Орел змияр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Circaetus gallicus)
Орел змияр
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Ястребови (Accipitridae)
род:Орли змияри (Circaetus)
вид:Орел змияр (C. gallicus)
Научно наименование
(Gmelin, 1788)
Разпространение
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
район на гнездене (зелено), на зимуване (синьо) и на уседнал живот (маслинено)
Орел змияр в Общомедия
[ редактиране ]

Орелът змияр (Circaetus gallicus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Физическа характеристика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дължина на тялото 64-10 cm
  • Размах на крилете 160-180 cm
  • Тегло 1,5-2 kg
  • Продължителност на живота 17 g

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка.

  • C. g. gallicus
  • C. g. heptneri

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Прелетна птица, в България гнезди. Храни се предимно със змии, но ловува също и гущери, жаби, птици, гризачи, мекотели.

Моногамни птици. Снася 1 яйце, дълго над 70 mm, което мътят и двамата родители в продължение на около 35-40 дни. В началото само мъжкият носи храна за малкото, но постепенно и женската започва да напуска гнездото. Малкото може да погълне много по-тежка змия от самото него, а ако не успее да я преглътне, опашката и остава да стърчи от човката му, докато не се смели постепенно предната и част и не я погълне цялата. Малкото напуска гнездото на 60-80 дневна възраст и родителите го хранят още известно време. За изхранването му родителите му донасят средно 240-270 змии. [3]

Природозащитен статут

[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е защитен от закона вид.

В късно-миоценското палеонтологично находище край гр. Хаджидимово отпреди около 7 млн. г. са открити костни останки, отнесени от палеоорнитолога проф. Златозар Боев към нов неизвестен на науката вид родопски орел змияр (Circaetus rhodopensis)[6]. Той е най-древният известен представител на рода на орлите змияри. По-късно в страната бяха намерени и останките от друг фосилен вид орел змияр – старопланинският (хемуски) орел змияр, живял преди около 2,2 млн. г.[7]. Възможно е последният да е бил непосредственият предшественик на съвременния орел змияр от Евразия и Африка.

  1. Circaetus gallicus (Gmelin, 1788). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Орел змияр. Посетен на 10 март 2012
  3. Боев, З. 1987. Орел змияр. – Защита на природата, 11: 20.
  4. BirdLife International 2006. Circaetus gallicus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.
  5. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55
  6. Boev, Z. 2012. Circaetus rhodopensis sp. n. (Aves, Accipitriformes) from the Late Miocene of Hadzhidimovo (SW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 64 (1): 5-12.
  7. Boev, Z. 2015. An Early Pleistocene Snake-eagle (Circaetus haemusensis sp. n. – Aves, Accipitriformes) from Varshets (NW Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica. 67 (1), 2015: 127-138.