Направо към съдържанието

Голям син бегач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Carabus scabrosus)
Голям син бегач
Голям син бегач от Родопите
Голям син бегач от Родопите
Червена книга на България
VU
Уязвим[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
клас:Насекоми (Insecta)
разред:Бръмбари (Coleoptera)
семейство:Бегачи (Carabidae)
триб:Carabini
род:Carabus
вид:Голям син бегач (C. scabrosus)
Научно наименование
Olivier, 1795
Голям син бегач в Общомедия
[ редактиране ]

Големият син бегач (Carabus scabrosus) е вид едър бръмбар от сем. Бегачи.[2] Представител е на подрод Големи бегачи (Procerus) и, заедно с Големия черен бегач, са най-големите бегачи в България и Европа с размери 4 – 6 cm.[3]

Големият син бегач е ендемичен вид разпространен в югоизточната част на Балканския полуостров и северозападната част на Анатолия, както и на п-ов Крим.[4]

В България е намиран в Средна и Източна Стара планина, Средна гора, Тракийска низина, Странджа и южното Черноморие, на височина от морското равнище до 1300 m.[5][6].

Голям бръмбар достигащ размери 4 – 6 cm. Цветът му варира от лилаво, синьо-зелено до зелено.[4] Челюстите са масивни, сърповидно извити и силно заострени – приспособени за разчупване на черупките на основната му храна – охлювите. Главата и преднегръбът са грубо набръчкани. Преднегръбът е заоблен шестоъгълник.[4] Елитрите са изпъкнали с елипсовидни грапавини подредени в повече или по-малко личащи редици.

Ларвите и възрастните са хищници и се хранят предимно с охлюви. В лабораторни условия е установено, че приема и сурово и сготвено месо, плодове и зеленчуци, червеи, омлет, хляб накиснат в подсладено мляко.[4]

Традиционно големите бегачи са поставяни в подрод Procerus на род Carabus. Някои автори обаче издигат ранга на Procerus в самостоятелен род и тогава научното име на вида става Procerus scabrosus.[5]

Описани са множество подвидове на Големия син бегач.[7] Няма пълно единогласие относно вътревидовото деление. Най-често споменаваните подвидове са:

  • Carabus scabrosus scabrosus Olivier, 1795 – номинантния подвид към който се причисляват и българските популации.[4]
  • Carabus scabrosus tauricus Bonelli, 1810 – подвид срещащ се само на Кримския полуостров.[4]

Големият син бегач е изобразен на българска пощенска марка от 1968 г. с номинална стойност 1 ст.[8]

  1. Червена книга на Република България. Голям син бегач. Посетен на 2022-03-29
  2. Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. ISBN 9789544235789. с. 107. Архив на оригинала от 2019-09-08 в Wayback Machine.
  3. Trautner, Jürgen, Geigenmüller, Katrin. Tiger Beetles, Ground Beetles: Illustrated Key to the Cicindelidae and Carabidae of Europe. Josef Margraf, 1987. ISBN 392433305X. с. 111.
  4. а б в г д е Turin, H., Penev, L., Casale, A. The genus Carabus in Europe. A Synthesis. Pensoft, 2003. ISBN 9546421200. с. 123, 281 – 282.
  5. а б Guéorguiev, V., Guéorguiev, B. Catalogue of the Ground-Beetles of Bulgaria. Pensoft, 1995. ISBN 9546420034. с. 53.
  6. Volovnik, S. V., Suchkov S. I. The huge violet ground beettle (Carabus (Procerus) scabrosus crimeanus) (Coleoptera: Carabidae) was found outside of the Crimea // Journal of Insect Biodiversity, 2018, 8 (3): 52 – 56
  7. Catalogue of Life: Carabus scabrosus G.A.Olivier, 1790 // Посетен на 11 юли 2018.
  8. Stamp: Huge Violet Ground Beetle (Carabus scabrosus) // Посетен на 16 април 2019.