Прасковолистна камбанка
| Прасковолистна камбанка | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
| Прасковолистна камбанка в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Прасковолистната камбанка (Campanula persicifolia)[1] е вид цъфтящо растение от семейство Камбанкови (Campanulaceae).
Достига на височина до 1 м.[2] Цветовете му са чашковидни и могат да бъдат сиво-бели, сини, розови или лилави.[3] Листата му са тесни и лъскави с яркозелен вид.[3]
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Campanula се превежда на латински: „малка камбанка“. Persicifolia произлиза от persicifolius-a-um на латински: „с подобни на прасковата листа“.[4], заради приликата във формата и наситения зелен цвят с листата на прасковата.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Прасковолистната камбанка е многогодишно тревисто растение, растящо на височина от 30 до 100 см. Стъблото обикновено е неразклонено, изправено и леко ъглово. Приосновните листа са къси стеблови и тесно лопатовидни и обикновено изсъхват преди времето на цъфтеж. Горните листа са незакачени, ланцетни, почти линейни със заоблени зъби по краищата. Съцветието е няколкоцветен грозд или може да има един цвят. Чашката е слята с пет тесни лоба, в крайщата разделящи се. Венчето е петлистово, дълго от 30 до 50 мм, с пет виолетово-сини (или понякога бели) слети венчелистчета. Лобовете на венчето са по-малко дълги, отколкото широки. Има пет тичинки и плодник, образуван от три слети плодника. Плодът е силно венозна конусовидна капсула. Периодът на цъфтеж е от юни до август.[5]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Прасковолистната камбанка е често срещана в Алпите и други планински вериги в Европа. Расте на по-ниска надморска височина на север и по-високо нагоре на юг, преминавайки 1500 м в Прованс. Обикновено цъфти през юни; сухото лято може да намали или потисне цъфтежа му. Въпреки това може да цъфти още през септември в студена година. Естественото местообитание на това растение са широколистните гори, гористите периферии, скалистите оголвания в широколистните гори, ливадите и бреговете.[5]
Среща се в диво състояние в цяла България.
Култивиране
[редактиране | редактиране на кода]
При култивирането на вида са селектирани многобройни сортове в различни цветове, включително бяло, синьо, розово и лилаво.[6]
Популярни сортове:
Син цвят
[редактиране | редактиране на кода]- Campanula persicifolia 'Coerulea'
- Campanula persicifolia 'La Belle', с двойни цветове
- Campanula persicifolia 'Telham Beauty'
Бял цвят
[редактиране | редактиране на кода]Химичен състав
[редактиране | редактиране на кода]Прасковолистната камбанка съдържа около 20 флавоноиди (до 0,77%), включително кверцетин, кемпферол, витамин С (до 1290 мг%), каротин, кумарин, кафеена, хлорогенова киселина, полиацетиленови алкохоли. Растението съдържа: инулин; бетаин; ванилова киселина; диосмин; кафеена киселина; урсолова киселина; ферулова киселина; хлорогенна киселина; холин; ескулетин. В стъблата има витамин С и стероиди, а в листата има витамин С, инулин и циклитол мезоинозитол моноацетат.
Приложения
[редактиране | редактиране на кода]Градинарство
[редактиране | редактиране на кода]Отглежда се като декоративно градинско растение.
Народна медицина
[редактиране | редактиране на кода]В медицината има приложения като антимикробно, противовъзпалително, обезболяващо, седативно средство, което може да се използва при лечението на различни заболявания – облекчава главоболието, помага да се отървете от запек, маточно кървене, особено добре е да се използва с обилна менструация, болки в гърлото, треска, кашлица. Народната медицина препоръчва извлек от стръкове при заболявания, причинени от вдигане на тежести, при епилепсия и женски заболявания, като болкоуспокояващо средство.
Използваеми части: стрък, цветове, листа, корени и семена. Събиране: стъкове се събират по време на цъфтежа, връзва се на снопове и се провесва на добре проветриво място. Срок на годност е 2 години. Семената се събират след узряване, корените през есента.
Домакинство
[редактиране | редактиране на кода]Корени и млади издънки могат да се използват за направата на салати.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ BSBI List 2007 (xls) // Botanical Society of Britain and Ireland. Архивиран от оригинала на 2014-10-23. Посетен на 2014-10-17.
- ↑ Campanula persicifolia // Den virtuella floran. Swedish Museum of Natural History. Посетен на 27 November 2010.
- ↑ а б Susan Carter, Carrie Becker, Bob Lilly: Perennials: The Gardener's reference, page 123. Timber Press, 2007
- ↑ David Gledhill 2008..
- ↑ а б Peach-leaved Bellflower: Campanula persicifolia // NatureGate. Посетен на 2013-12-31.
- ↑ RHS A-Z encyclopedia of garden plants. United Kingdom, Dorling Kindersley, 2008. ISBN 1405332964. с. 1136.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Campanula persicifolia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |