Мексиканска червеноколенеста тарантула
Мексиканска червеноколенеста тарантула | ||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||
Почти застрашен[1] | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Pickard-Cambridge, 1897 | ||||||||||||||
Мексиканска червеноколенеста тарантула в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Мексиканска червеноколенеста тарантула (Brachypelma smithi) е вид паяци от род Brachypelma. Обитава районите на тихоокеанското крайбрежие на Мексико и в южната част на САЩ. Предпочита влажни места, крие се в храстите.
Червеноколенестите тарантули са едни от най-популярните видове паяци, които се отглеждат като домашни любимци, заради големия им размер и ярка окраска[2]. Зради рязкото намаляване на броя на червеноколенестите тарантули, този вид е забранен за лов с цел продажба на животните и е забранен вноса и износа на всички видове паяци от род Brachypelma[3]. Отглеждането и размножаването им в домашни условия обаче е разрешено.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Размерът на тялото достига до 10 см, а заедно с крачетата – до 18 см. Окраската е тъмнокафява, на места почти черна, на крачката има ярки червени или оранжеви участъци, понякога с бяла или жълта окантовка.
След всяко линеене окраската на паяка става все по-изразителна – тъмните участъци все повече се доближават до черния цвят, а тези с червен стават все по-наситени.
Приблизително веднъж годишно паякът линее, при които напълно сменя кожата си. По време на линеенето паякът не се движи и не се храни.
Тялото е покрито с гъсти косъмчета със светлорозов или кафяв цвят. При стрес паякът изритва косъмчета от коремчето си. Попадането на косъмчетата върху човешка кожа може да предизвика алергична реакция (сърбеж и зачервяване), а при попадането им в очите може да доведе до увреждане на зрението.
Този вид паяци е един от най-спокойните и неагресивни. Подходящи за отглеждане от начинаещи.
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Расте бавно, достига полова зрялост през третата, четвъртата година. Храни се с дребни гущери, гризачи, птици и едри насекоми — например щурци. Женските живеят по-дълго от мъжките екземпляри. Продължителност на живота – до 30 години.
Самката снася до няколкостотин яйца. Расте много бавно.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brachypelma smithi (Pickard-Cambridge, 1897). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Описание на Brachypelma smithi в сайта Spiderlog.info, архив на оригинала от 30 май 2008, https://web.archive.org/web/20080530082552/http://www.spiderlog.info/species.aspx?d=29, посетен на 29 юли 2008
- ↑ www.cites.org, архив на оригинала от 30 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111030160234/http://www.cites.org/common/docs/Res/12_11/spider_checklist.pdf, посетен на 29 юли 2008