Черен бързолет

	Черен бързолет
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Бързолетоподобни (Apodiformes)
семейство:	Бързолетови (Apodidae)
род:	Бързолети (Apus)
вид:	Черен бързолет (A. apus)
	Научно наименование
	Apus apus (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Черен бързолет в Общомедия
	[ редактиране ]

Черният бързолет (Apus apus) е дребна птица от семейство Бързолетови (Apodidae), разред Бързолетоподобни (Apodiformes).^[2]

Описание

Дължината на тялото му е около 16 cm, размахът на крилете – 40 cm и масата – между 30 и 58 g. Оцветен е изцяло в черно с изключение на малко светло петно под човката. Няма изразен полов диморфизъм. Лети изключително добре и с много висока скорост.

Разпространение

Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Прелетна птица. Черният бързолет е прелетен вид и е изявен далечен мигрант. Над територията на България са наблюдавани едни от най-късните масови есенни прелети в Европа.^[3]

Начин на живот и хранене

Подобно на другите видове бързолети, прекарва почти целия си живот в полет. Каца единствено по време на размножителния период, когато мъти. Черният бързолет може да се рее във въздуха 3 години без да каца.^[4] Храни се с дребни летящи насекоми, предимно комари, мушици и пеперуди, които улавя летейки с широко отворена човка, като в сакче. Нощем се издигат до около 2000 m височина и спят летейки, като леко забавят маховете на крилете си.

Размножаване

Гнезди в скалисти местности, входове на пещери, високи сгради. Гнездото е изградено от слюнка и фина глина. Снася 2, много рядко 3 бели сферични яйца, тежащи между 3,2 и 4,2 g, които мътят 18-21 дни и двамата родители. Малките се излюпват слепи и безпомощни и двамата родители ги хранят с насекоми. Напускат гнездото на 35–59 дневна възраст. Годишно отглежда едно люпило.

Природозащитен статут

Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – Незастрашен вид (Least Concern LC).^[2]

В България е защитен вид.

Бележки

↑ Apus apus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ ^а ^б BirdLife International. Apus apus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 10 февруари 2011. (на английски)
↑ Boev, Z. 2012. Unusual late mass occurrence of the Common Swift (Apus apus (Linnaeus, 1758)) (Aves: Apodidae) in Sofia (Bulgaria). – ZooNotes 27: 1-2 (2012) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg, ISSN 1313-9916.
↑ ((en)) Permanent Flight. Records and Phenomena. // Commonswift Worldwide, www.commonswift.org, посетен на 1 ноември 2011 г.

Външни препратки

((en)) The Common Swift website

[1] Apus apus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[iucn-2] а ^б BirdLife International. Apus apus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 10 февруари 2011. (на английски)

[3] Boev, Z. 2012. Unusual late mass occurrence of the Common Swift (Apus apus (Linnaeus, 1758)) (Aves: Apodidae) in Sofia (Bulgaria). – ZooNotes 27: 1-2 (2012) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg, ISSN 1313-9916.

[4] ((en)) Permanent Flight. Records and Phenomena. // Commonswift Worldwide, www.commonswift.org, посетен на 1 ноември 2011 г.

[1]

[2]

[3]

[4]