Направо към съдържанието

Партия на справедливостта и развитието (Турция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от AKP)
Вижте пояснителната страница за други значения на Партия на справедливостта и развитието.

Партия на справедливостта и развитието
Adalet ve Kalkınma Partisi
АбревиатураAKP, AK Parti
Ръководител(и)Реджеп Таип Ердоган
Основател(и)Реджеп Тайип Ердоган
Абдуллах Гюл
Основана14 август 2001 г.;
преди 23 години
 (2001-08-14)
СедалищеSöğütözü Caddesi No 6, Анкара, Турция
ЧленовеПонижение 11.041.464 (2024)
ИдеологияНационализъм
Неоосманизъм
Социален консерватизъм
Икономически либерализъм
Десен популизъм
Евроскептицизъм
Ердоганизъм
Полит. позицияДесница
ЛозунгTürkiye hazır, hedef 2023 (Турция е готова за целта 2023 г.)
ЦветовеОранжев, Син
ВНСT
265 / 600
Сайтakparti.org.tr
Партия на справедливостта и развитието в Общомедия

Партията на справедливостта и развитието (на турски: Adalet ve Kalkınma Partisi, съкратено AKP или AK Parti) е консервативна и популистка партия. Тя е управляващата политическа партия в Турция. Основана е на 14 август 2001 г. от бившия кмет на ИстанбулРеджеп Тайип Ердоган. ПСР има 289 депутати в турския парламент. Към 2021 г. партията е най-голямата в Турция и е на власт непрекъснато от 2003 г., когато нейния лидер Реджеп Ердоган, става министър-председател, през 2014 г. е избран за президент и към днешна дата продължава да заема тази длъжност.

Привърженици на AK Parti празнуват победата на Ердоган в президентските избори, 2014 г.
Митинг на AK Parti

Основана през 2001 г., партията има силна база за подкрепа сред ортодоксалните мюсюлмани и произтича от консервативната традиция на османското минало на Турция и нейната ислямска идентичност, въпреки че партията категорично отрича, че е ислямистка.

На парламентарните избори от 2002 г. ПСР взема 35% от гласовете и спечелва абсолютно парламентарно мнозинство. Изборният успех на ПСР поражда силни опасения сред светските среди на турското общество.

Партията е кредитирана от мнозина с преминаването на поредица от реформи от 2002 до 2011 г., които увеличават достъпа до здравеопазване и жилища, разпределят се субсидии за храна, увеличава се финансирането на студенти, подобрява се инфраструктурата в по-бедните квартали, приватизира се държавния бизнес, увеличава се гражданския надзор над мощните военни, преодоляват се икономическите кризи и се наблюдават високи темпове на растеж на БВП и доход на глава от населението.

Правителството на Ердоган си поставя за цел членството на Турция в ЕС. Поради това са предприети много законодателни промени, в това число и отмяната на смъртното наказание и снемане на забраната за употреба на кюрдски език. ПСР успява отчасти да намали и прекомерното влияние и намеса на турските военни в политическия живот на страната.

Правителството на ПСР отменя забраните за религиозно и консервативно облекло (напр. хиджаб) в университети и държавни институции, помага на ислямските училища, въвежда по-строги разпоредби за абортите и по-високи данъци върху консумацията на алкохол. Това довежда до твърдения, че подрива тайно турските конституционни светски принципи (турската конституция забранява шериата в правния кодекс или религиозните политически партии, а съдилищата са забранили няколко партии за нарушаване на светските принципи) и довежда до две неуспешни съдебни дела, опитващи се да заличат партията през 2002 и 2008 година.

През декември 2013 г. избухва корупционен скандал в Турция в резултат от криминално разследване на няколко ключови членове на турското правителство на министър-председателя Реджеп Ердоган. Повечето от въвлечените в скандала са членове на неговата партия.

Партията претърпява неуспехи на местните избори през 2019 г., губи Истанбул, Анкара и други големи градове, в допълнение към загубите, приписвани на турската икономическа криза, обвинения в авторитаризъм, както и предполагаемо бездействие на правителството по отношение на сирийската криза с бежанците.

През 2020 и 2021 г. ПСР губи почти цялата си подкрепа от страна на кюрдите, главно заради политиката на Ердоган по отношение на ПКК и нарастващия турски национализъм. Партията на справедливостта и развитието се опитва да си върне подкрепата чрез прилагане на различни централизирани политики.

Към 2021 г. Партията на справедливостта и развитието е петата по големина политическа партия в света по членство и е най-голямата политическа партия извън Китай, Индия или САЩ.

Критиците обвиняват ПСР, че има „скрит дневен ред“ въпреки публичното им одобрение на секуларизма, а партията поддържа неформални отношения и изразява подкрепа за Мюсюлманското братство. Както вътрешната, така и външната политика на партията се възприема като панислямистка или неоосманска, като се застъпва за възраждане на османската култура често за сметка на светските републикански принципи, като същевременно увеличава регионалното присъствие в бившите османски територии.

ПСР е критикувана за подкрепата на широкомащабната чистка на хиляди учени след неуспешния опит за преврат през 2016 г. Учениците от началните, прогимназиалните и средните училища са принудени да прекарат първия учебен ден след неуспешния държавен преврат в гледане на видеоклипове за „триумфа на демокрацията“ над заговорниците и слушане на речи, приравняващи цивилния контрапреврат, който прекъсва завладяването, с исторически османски победи отпреди 1000 години. Организирани са кампании за освобождаване на висшето образование и за отпадане на обвиненията срещу тях, за мирно упражняване на академичната свобода.

Затварянето на политически активисти продължава, докато председателят на Амнистия Турция е затворен за противопоставяне на Партията на справедливостта и развитието по измислени „терористични обвинения“. Тези обвинения предизвикват осъждане от много западни страни, включително от Държавния департамент на САЩ, ЕС, както и от международни и местни организации за правата на човека.

Публикации на Седат Пекер

[редактиране | редактиране на кода]

През 2021 г. лидерът на голяма престъпна група Седат Пекер, който бяга от Турция, публикува в Youtube поредица от разследващи видеозаписи за корупционните дейности на Реджеп Ердоган и членове на управляващата партия в Турция. Според неговите разкрития в партията процъфтяват шуробаджанащината, корупцията и уреждане на резултатите. Той казва още, че някои висши служители са замесени в трафик на наркотици, насилие и убийства. Според анкета на Avrasya Gayrimenkul, в която участват 2480 души с различни политически възгледи, 75% от турците, включително около 1/3 от привържениците на управляващата партия, се доверяват на разследванията му, а не на отговорите на правителството към тях.

Председател Портрет Избирателен район начало край Избори за председател Време
1 Реджеп Таип Ердоган
(р. 1954)
Сиирт (2002)
Истанбул (I) (2007, 2011)
14 август 2001 27 август 2014 Редовен конгрес през 2003 г. 13 години и 26 дни
Редовен конгрес през 2006 г.
Редовен конгрес през 2009 г.
Редовен конгрес през 2012 г.
2 Ахмет Давутоглу
(р. 1959)
Кония 27 август 2014 22 май 2016 Извънреден конгрес през 2014 г. 1 година, 8 месеца и 25 дена
Редовен конгрес през 2015 г.
3 Бинали Йълдъръм
(р. 1954)
Истанбул (I) (2002)
Ерзинджан (2007)
Измир (II) (2011)
Измир (I) (ноември 2015)
22 май 2016 21 май 2017 Извънреден конгрес през 2016 г. 364 дни
4 Реджеп Таип Ердоган
(р. 1954)
Действащ президент 21 май 2017 настояще Извънреден конгрес през 2017 г.

Резултати от избори

[редактиране | редактиране на кода]

Президентски избори

[редактиране | редактиране на кода]
Президентски избори
Дата на избори Кандидат Първи тур Втори тур Резултат Карта
(по вилаети)
Брой гласове % Брой гласове %
10 август 2014
Реджеп Таип Ердоган
21 000 143 51,79% Избран
24 юни 2018
Реджеп Таип Ердоган
26 324 482 52,59% Избран

Избори за Велико Народно събрание

[редактиране | редактиране на кода]
Резултати на Партията на справедливостта и развитието в изборите за Велико Народно събрание
     0 – 10%      10 – 20%      20 – 30%      30 – 40%      40 – 50%      50 – 60%      60 – 70%      70 – 80%
Дата на избори Председател Брой гласове Места Подкрепа Резултат Карта
(по вилаети)
3 ноември 2002
Реджеп Таип Ердоган

10 808 229

363 / 550 (Повишение 363)
34,28%
Повишение 34.28 %
#1–во място
Мнозинство
22 юли 2007
Реджеп Таип Ердоган

16 327 291

341 / 550 (Понижение 22)
46,58%
Повишение 12.30 %
#1–во място
Мнозинство
12 юни 2011
Реджеп Таип Ердоган

21 399 082

327 / 550 (Понижение 14)
49,83%
Повишение 3.25 %
#1–во място
Мнозинство
7 юни 2015
Ахмет Давутоглу

18 867 411

258 / 550 (Понижение 69)
40,87%
Понижение 8.96 %
#1–во място
Избор на правителството
1 ноември 2015
Ахмет Давутоглу

23 681 926

317 / 550 (Повишение 59)
49,50%
Повишение 8,63 %
#1–во място
Мнозинство
24 юни 2018
Реджеп Таип Ердоган

21 333 172

295 / 600 (Понижение 21)
42,56%
Понижение 6,94 %
#1–во място
Мнозинство