А Бе ИнБев
| Anheuser-Busch InBev SA/NV | |
.svg){kind=logo} | |
| Тип | Публична (Société anonyme/Naamloze vennootschap) |
|---|---|
| Търгувана като | Euronext:ABI NYSE: BUD MEXBOL:ANB JSE:ANH |
| Индустрия | Индустрия за напитки |
| Предшественик | |
| Основаване | 2008 г., през InBev, придобивайки Anheuser-Busch |
| Седалище | Льовен, Белгия |
| Брой местоположения | Цял свят |
| Ключови личности |
|
| Служители | 154 540 (2023) |
| Продукти | бира и безалкохолни напитки |
| Годишни приходи |  US$59,38 млрд. (2023) |
| Оперативна печалба |  US$13,97 млрд. (2023) |
| Чиста печалба | US$6,891 млрд. (2023) |
| Общо активи | US$219,3 млрд. |
| Капитализация | US$81,85 млрд. |
| Дъщерни компании | |
| Уебсайт | ab-inbev.com |
допълнение
| |
| Anheuser-Busch InBev SA/NV в Общомедия | |
Anheuser-Busch InBev SA/NV, известна като AB InBev[2][3] е компания със седалище в Белгия, най-големият производител на бира в света, следвана от Heineken, Carlsberg и China Res. Snow Breweries. Тя има офиси в повече от 30 държави и продажби в повече от 130 страни по света. Освен това AB InBev има глобален офис за функционално управление в Ню Йорк Сити и регионални щабове в Сао Пауло, Лондон, Сейнт Луис, Мексико Сити, Бремен, Йоханесбург и др.[4] Компанията притежава приблизително 630 марки бира в 150 страни.[5]
През 2023 г. компанията е класирана на 72-ро място в Forbes Global 2000.[6]
История
[редактиране | редактиране на кода]Корпорацията е образувана на 18 ноември 2008 г. чрез сливането на белгийско-бразилската компания InBev и американската Anheuser-Busch, които към момента на обединението заемат съответно първо и трето място в света по обем на производство. Сливането стана чрез обратно изкупуване на акции на Anheuser-Busch за общо 52 милиарда долара. На свой ред InBev възниква през 2004 г. в резултат на сливането на белгийската Interbrew, която притежава пивоварни активи в Европа и Канада, и бразилската AmBev, която контролира значителен дял от пазара на бира в Южна Америка.
Корените на Interbrew могат да бъдат проследени до основаната през 1366 г. пивоварна Den Horen, която от 1717 г. започва да използва марката Artois. Interbrew е образувана през 1987 г. при сливането на пивоварните Stella Artois и Piedboeuf, като компанията продължава да се разширява чрез поглъщания през 1990-те години.
Ambev е бразилска пивоварна компания, образувана през 1999 г. със сливането на Brahma и Antarctica. Тя има водеща позиция в Южна Америка и Антилските острови.
Собственост
[редактиране | редактиране на кода]Anheuser-Busch InBev се контролира от белгийските семейства Vandamme, de Mévius и de Spoelberch, които към 2015 г. притежават общо 28,6% от компанията, и бразилските инвеститори Хорхе Пауло Леман, Карлос Алберто Сикупира и Марсел Телес, които притежават 22,7% чрез своята частна инвестиционна фирма 3G Capital.[7][8]
След формирането на Anheuser-Busch InBev SA/NV на 20 октомври 2016 г., компанията се управлява от екипи от „функционални ръководители“ и „президенти на зони“, които се отчитат на главния изпълнителен директор (CEO) на AB InBev Карлос Брито. Всички с изключение на една от тези 19 позиции се заемат от хора, които вече са били ръководители на AB InBev преди придобиването на SABMiller. В сила от юли 2021 г. Брито се оттегля като главен изпълнителен директор на AB InBev след 15 години на този пост. Мишел Дукерис, преди това главен изпълнителен директор на бизнеса в Северна Америка за Anheuser-Busch, го наследява като главен изпълнителен директор.[9]
Марки бира
[редактиране | редактиране на кода]Anheuser-Busch InBev е собственик на повече от 600 марки бира. Според маркетинговата стратегия на компанията, те са разделени на 4 групи.
- Глобални основни марки, продавани масово по целия свят:
- Stella Artois – 4-та марка в света
- Beck's – марката с най-голям износ от Германия
- Corona
- Budweiser – 7-а марка в света
- Bud Light
- Глобални специални марки, продавани по целия свят, но предназначени за по-специфични пазарни ниши (например Leffe и Hoegaarden)
- Международни марки, продавани в повече от 1 страна (например Bass, Staropramen)
- Местни марки:
- белгийски: Belle-Vue, Jupiler;
- немски: Franziskaner, Spatenbräu, Löwenbräu;
- холандски: Dommelsch, Hertog Jan;
- бразилски: Antarctica, Bohemia, Brahma;
- американски: Michelob Ultra, Alexander Keith’s
България
[редактиране | редактиране на кода]В България до 2010 г. AB InBev произвежда местните марки „Астика“, „Бургаско пиво“, „Каменица“ и „Плевенско пиво“, както и Staropramen и Leffe по лиценз. След сливането си с Anheuser-Busch, InBev продава българското си дружество на „Старбев“ и няма дейност в страната.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) ab-inbev.com – официален сайт
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 2023 Annual Report (Form 20-F) // US Securities and Exchange Commission, 11 March 2024.
- ↑ Anheuser-Busch InBev Aims Its Tax-Trimming Skills at SABMiller // The New York Times. 20 October 2015. Архивиран от оригинала на 21 September 2022. Посетен на 8 August 2022.
- ↑ AB InBev Among 39 Firms Targeted as EU Probes Belgian Taxes // Bloomberg.com, 16 September 2019. Архивиран от оригинала на 17 April 2023. Посетен на 21 November 2022.
- ↑ The AB InBev World // Архивиран от оригинала на 22 October 2018. Посетен на 2 October 2018.
- ↑ Annual Report 2020. Архив на оригинала от 6 април 2020 в Wayback Machine. Retrieved 6 April 2020.
- ↑ The Global 2000 2023 // Архивиран от оригинала на 2024-01-29. Посетен на 2024-02-07. (на английски)
- ↑ The Megabrew takeover – a tale of beers, billions and blue bloods // 9 October 2015. Архивиран от оригинала на 4 May 2017. Посетен на 18 May 2017.
- ↑ Budweiser wants to buy Miller — and the Brazilian private-equity titan who bought Kraft, Heinz, and Burger King is behind the deal // 16 September 2015. Архивиран от оригинала на 18 February 2017. Посетен на 15 May 2017.
- ↑ AB InBev Press Release // Архивиран от оригинала на 9 July 2021. Посетен на 4 July 2021.
| |||||||
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата AB InBev и страницата Anheuser-Busch InBev в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |