Направо към съдържанието

А-ха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от A-ha)
„А-ха“
„А-ха“ на концерт в Мадрид през 2010 г.
„А-ха“ на концерт в Мадрид през 2010 г.
Информация
ОтОсло, Норвегия
СтилНю уейв, синтпоп, поп рок, алтернативен рок
Активност1982 – 1994, 1998 – 2010, 2015 – настояще
Музикален издателУорнър“, „Полидор“, „Ар Си Ей
Уебсайтa-ha.com
ЧленовеМагне Фюрюхолмен
Мортен Харкет
Пол Воктор-Савой
„А-ха“ в Общомедия

„А-ха“ (на норвежки: A-ha, изписване със стилизиран шрифт a-ha) е норвежка поп и ню уейв група, сформирана в Осло през 1982 г. Групата е основана от Мортен Харкет (вокали), Магне Фюрюхолмен (кийборд) и Пол Воктор (китара). Придобива известност в средата на 80-те години, след като е открита от Джон Ратклиф, музикант и продуцент. „А-ха“ постига огромен успех с дебютния си албум Hunting High and Low, издаден през 1985 година. Албумът се изкачва до № 1 в класацията в родната Норвегия, № 2 във Великобритания и № 15 в Билборд в САЩ. От него излизат 2 чуждестранни № 1 сингъла – Take on Me и The Sun Always Shines on T.V.. Той носи на групата номинация за „Грами“ за най-добър нов музикант. Във Великобритания Hunting High and Low затвърждава успеха си и се нарежда сред най-продаваните албуми за 1986 година.[1][2] След като петият им албум Memorial Beach не успява да постигне търговския успех на предците си, групата се оттегля от музикалната сцена.[3]

След представление на Концерта за Нобеловата награда за мир през 1998 година групата се връща в студиото и записва 6-ия си албум Minor Earth Major Sky (2000), който стига позиция № 1 в Норвегия и води до ново турне. Техният 7-и албум Lifelines излиза през 2002 година, а 8-ият Analogue – през 2005 година. Analogue печели сребърен сертификат във Великобритания, което е най-големият успех за групата от East of the Sun, West of the Moon (1990). После 9-ият им албум Foot of the Mountain излиза за първи път на 19 юни 2009 г. и връща групата в Топ 5 във Великобритания, което не се е случвало от 1988 г., и носи сребърен сертификат там и платинен сертификат в Германия.[4] Албумът се изкачва до позиция № 2 в Норвегия (за пръв път се случва техен албум да не достигне № 1 на родна земя). На 15 октомври 2009 г. групата анонсира, че ще се разпадне след световно турне през 2010 г., т.нар. Турне, завършващо на висока нота.

Групата е продала над 36 милиона албума и 15 милиона сингъла по цял свят.

  • „Hunting High and Low“ (1985)
  • „Scoundrel Days“ (1986)
  • „Stay on These Roads“ (1988)
  • „East of the Sun, West of the Moon“ (1990)
  • „Memorial Beach“ (1993)
  • „Minor Earth Major Sky“ (2000)
  • „Lifelines“ (2002)
  • „Analogue“ (2005)
  • „Foot of the Mountain“ (2009)
  • „Cast in Steel“ (2015)
  • „True North“ (2022)
  • „Headlines and Deadlines – The Hits of A-ha“ (1991)
  • „The Definitive Singles Collection 1984 – 2004“ (2004)
  • „25“ (2010)
  • „A-ha Live at Vallhall – Homecoming Grimstad Benefit Concert“ (2001)
  • „How Can I Sleep with Your Voice in My Head“ (2003)
  • „Ending on a High Note: The Final Concert“ (2011)
  • „45 R.P.M. Club“ (1986)
  • „Twelve Inch Club“ (1986)
  • „Scoundrel Club“ (1987)
  • „Road Club“ (1988)
  • „Minor Earth Major Box“ (2001)
  • World Tour (1986 – 1987)
  • Stay on These Roads Tour (1988 – 1989)
  • East of the Sun West of the Moon Tour (1991)
  • Memorial Beach Tour (1993 – 1994)
  • Minor Earth Major Sky Tour (2000 – 2001)
  • Lifelines Tour (2002 – 2004)
  • Analogue Tour (2005 – 2007)
  • Foot of the Mountain Tour (2009)
  • Ending on a High Note Tour (2010)
  • Cast in Steel tour (2015 – 2016)
  1. Best-selling albums of 1986 // BBC. Посетен на 13 May 2008.
  2. Allmusic: A-ha (Albums) // Посетен на 25 March 2011.
  3. A-ha to break up after 25 years // BBC, 15 October 2009. Архивиран от оригинала на 17 October 2009. Посетен на 15 October 2009.
  4. MusikWoche | Universal und MM Merchandising Media veredeln A-ha mit Platin // 25 January 2010. Архивиран от оригинала на 2010-08-01. Посетен на 2022-05-05.