Направо към съдържанието

67 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 67 пр.н.е.)
<< 1 век пр.н.е. >>
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

67 (шестдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

В Римската република

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на Римската република по времето на войната с пиратите и зоните на действие на легатите на Помпей в Средиземно море
  • Консули на Римската република са Гай Калпурний Пизон и Маний Ацилий Глабрион.
  • Народният трибун Гай Корнелий предлага и прокарва множество реформаторски закони насочени срещу корупцията сред висшите държавни служители, подкупите по време на избори и др. Сред приетите негови закони е Lex Cornelia de edictis, който изисква от преторите да следват своя постоянен едикт и да се подчиняват на своите съдебни постановления без сами да се изключват от действието им.
  • По предложение на народния трибун Авъл Габиний е приет Lex gabinia de piratis persequendis, закон който дава безпрецедентна и извънредна власт на Помпей Велики за борба с пиратите в Средиземно море. Границите на властта му се определя като обхващаща цялото това море и простираща се на 50 мили навътре в сушата. В първоначалното предложение на Помпей са предоставени неограничени парични средства, 15 висши подчинени нему командири, войници колкото е способен да събере и 200 кораба. Съпротивата срещу този закон е ужесточена, но в крайна сметка преборена и броя на корабите е увеличен на 500, а този на легатите на 24.[1]
  • Помпей набира 120000 пехотинци и 5000 кавалеристи като разделя Средиземно море на 13 района, за всеки от които назначава един легат ръководещ една флотилия. В рамките на няколко месеца Помпей успява да ликвидира пиратските сили като след решителното сражение пленява 90 кораби и ок. 20000 пирати, който заселва във вътрешността на Киликия.[1]
  • Трета Митридатова война:
    • Митридат VI нанася поражение на римляните в битка при Зела и успява временно да си възвърне по-голямата част от Понт.[2]
    • Римският главнокомандващ Лукул се завръща с армията си от Армения, но не успява да въвлече Митридат в решителна битка и е принуден да се оттегли за зимата. Това предизвиква недоволство в Рим.

В царството на Селевкидите

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 229 – 230
  2. а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 231