„... And Justice for All“ е четвърти студиен албум на Металика, издаден през 1988 година.[1] Това е първият студиен албум с участието на новия басист на групата Джейсън Нюстед, заменил трагично загиналия по време на турне в Швеция през 1986Клиф Бъртън. Албумът е може би най-амбициозната творба на Металика, номинирана за наградата „Грами“ за метъл албум същата година, но останала на втора позиция след Jethro Tull. Песните са дълги и комплексни, като само две от тях са с продължителност под 6 минути, следвайки политическата и социална насоченост на „Ride the Lightning“ и „Master of Puppets“. Парчето-символ на албума – „One“, написано по антивоенната новела на Долтън Тръмбо„Johnny Got His Gun“, влиза в топ 40 на американските класации, въпреки тежката си втора част. „One“ е третата песен след „Fade to Black“ и „Welcome Home (Sanitarium)“, която следва същата структура от мелодична и бавна първа част, плавно преливаща се в тежка втора, с насечени рифове и бързи виртуозни сола. „To Live Is To Die“ е инструментал, посветен на покойния басист Клиф Бъртън, като в него се съдържа и част от лирика, написана от Бъртън и цитирана от Хетфийлд. Албумът спазва традицията на предните два да започва и завършва с бързи траш парчета – „Blackened“ и „Dyers Eve“.
С този албум се отбелязва и напредък в звукозаписната техника и цялостното звучене на инструментите не само за Металика, а и за метъл музиката в общ план. Звукът в парчетата от албума е по-изчистен и ясен от който и да било друг запис дотогава.[2]
Като недостатък може да се отчете лошата чуваемост на баса, който е пренебрегнат при миксирането.[3][4]
Както може да се види в текстовете и на обложката, на която е изобразена Темида, доминиращата тема на албума е правосъдието и отмъщението.
